„КУКУШЕЧЬЯ МУДРОСТЬ – ЖИВИ ДА ЖИВИ...”
Наталья Павловна Бурова (1918-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪДБА КУКУВИЧА – ЖИВЕЙ И ЖИВЕЙ
Съдба кукувича – живей и живей,
не иска хралупа висока,
любовния плод ще даде, щом узрей,
в гнездо на разсеяна сойка,
а птиците в парка не питат с въздишка:
„Какво не ти стига? Какво още искаш?”
Сред ледници моят предтеча в беди
да бяга от бурите можел,
да търси по мили петпръсти следи
красавица в тигрова кожа;
реките превратни прегради издигат
и злобно го питат: „Какво не ти стига?”
Аз мислех, вървейки през цъфнала ръж:
Да ходиш е трудна омая,
умората щом те сплете, изведнъж
и пътят ти става безкраен.
А после, очаквайки залеза пищен,
на себе си казвах: „Какво още искаш?”
С милувки досадни в случаен обков
сред есенна киша се влача
и неведнъж, свита на топка, любов
измолвах, преди да заплача.
Говореха: „Радост защо ти потискаш?
Какво не ти стига? Какво още искаш?”
Днес пак съм облечена в леко палто,
а вятърът диша с дъх буен;
ти нещо ми казваш, но пак не е то,
сърцето, що искам да чуя.
И няма да зърнеш във взора ми искрен:
Какво не ми стига? Какво още искам?
Ударения
СЪДБА КУКУВИЧА – ЖИВЕЙ И ЖИВЕЙ
Съдба́ кукуви́ча – живе́й и живе́й,
не и́ска хралу́па висо́ка,
любо́вния пло́д ште даде́, штом узре́й,
в гнездо́ на разсе́яна со́йка,
а пти́ците в па́рка не пи́тат с възди́шка:
„Какво́ не ти сти́га? Какво́ о́ште и́скаш?
Сред ле́дници мо́ят предте́ча в беди́
да бя́га от бу́рите мо́жел,
да тъ́рси по ми́ли петпръ́сти следи́
краса́вица в ти́грова ко́жа;
реки́те превра́тни прегра́ди изди́гат
и зло́бно го пи́тат: „Какво́ не ти сти́га?”
Аз ми́слех, върве́йки през цъ́фнала ръ́ж:
Да хо́диш е тру́дна ома́я,
умо́рата што́м те сплете́, изведнъ́ж
и пъ́тят ти ста́ва безкра́ен.
А по́сле, оча́квайки за́леза пи́штен,
на се́бе си ка́звах: „Какво́ о́ште и́скаш?”
С милу́вки доса́дни в случа́ен обко́в
сред е́сенна ки́ша се вла́ча
и не́веднъж, сви́та на то́пка, любо́в
измо́лвах, преди́ да запла́ча.
Гово́реха: „Ра́дост зашто́ ти поти́скаш?
Какво́ не ти сти́га? Какво́ о́ште и́скаш?”
Днес па́к съм обле́чена в ле́ко палто́,
а вя́търът ди́ша с дъх бу́ен;
ти не́што ми ка́зваш, но па́к не е то́,
сърце́то, што и́скам да чу́я.
И ня́ма да зъ́рнеш във взо́ра ми и́скрен:
Какво́ не ми сти́га? Какво́ о́ште и́скам?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Бурова
КУКУШЕЧЬЯ МУДРОСТЬ – ЖИВИ ДА ЖИВИ...
Кукушечья мудрость – живи да живи,
Не надо ей дупел высоких,
Положит она свою тяжесть любви
В гнездо зазевавшейся сойки,
А птицы не спросят в шуршании сада:
„Чего тебе мало? Чего тебе надо?”
Мой предок отсчитывал годы по льдам
И прятался в норы от бури,
Искал по большим пятипалым следам
Красавицу в тигровой шкуре,
А реки вставали досадной преградой
И злобно рычали: „Чего тебе надо?”
Я думала, раз проходя через рожь:
Ходить по земле не так просто.
В большие минуты, когда устаешь,
Становятся длинными версты.
И, сидя потом на бревне до заката,
Себе говорила: „Чего тебе надо?”
Досадно, что мне даже ласка не впрок,
Противна весенняя слякоть,
И я не однажды, сжимаясь в комок,
Просила любви, чтоб заплакать.
А мне говорили: „Чему ты не рада?
Чего тебе мало? Чего тебе надо?”
Сегодня мне кажется легким пальто,
А ветер настойчиво дышит,
И все, что ты скажешь сегодня, – не то,
Что мне бы хотелось услышать.
А ты никогда не узнаешь по взгляду:
Чего же мне мало? Чего же мне надо?
---------------
Руската поетеса Наталия Бурова (Наталья Павловна Бурова) е родена през 1918 г. в гр. Аулие-ата (Джамбул). Учи в Литературния институт „Максим Горки”, но не завършва следването си. Работила е като статистик, инспектор по кадрите, чертожник и технически секретар в различни учреждения в Ташкент. Тя е творец със собствен поетичен стил, умее да разказва различно от другите, в поезията й присъства усещането за простора и неспокойния дух на новия чергарски живот. Авторка е на стихосбирките „Семиречье” (1965 г.), „Теплые камни”, „Горький колодец”, „Лицом к свету”, „Год аиста”, „Зеленые шары”, „Тамариск” и „Цена прозрения”. Умира през 1979 г.