Вновь небесное мочало
Без чудесного лица.
Есть у дождика начало.
Нет у дождика конца.
Льет и льет...Какие сутки!
Нервно ропщем я и ты:
-Мы ж не гуси и не утки,
Не лягушки,не киты!
Снова лужи,снова слякоть.
Ты в сомненьи иногда:
-Прекратит природа плакать?
Или это навсегда?
Надоело,если честно,
Это буйство стылых вод.
В канцелярии небесной
Видно спился счетовод.
Потерял счет дням-И баста!-
От давнА и на потом.
-Запасай ковчеги,паства
На всемирный на потоп!
НЕБЕСЕН СМЕТКОВОД
Поетический перевод: Радко Стоянов
Пак небето се разнищи
и затули своя рай,
а дъждецът се отприщи –
няма милост, няма край.
Ден и нощ се леят пръски
и роптаем ти и аз.
Не сме патки, нито гъски,
нито жаби с весел глас.
И съмнение ни хваща
В тази киша, в тази кал –
Господ гибел ли ни праща,
няма ли да има жал?
Ей, че ми омръзна, честно,
да се скитам тук без брод –
с канцелария небесна
и нетрезвен сметковод!…
Изтървал си той калема
и на всичко казал: СТОП!
Кой каквото ще, да взема
за всемирния потоп!