Музо, приятелко моя,
защо все бягаш от мен?
Ела и върни ми покоя,
продиктувай ми стих вдъхновен.
Че сърцето ми, Музо, е болно,
взривява се вече от чувства
и зная, че само ти можеш
да ги превърнеш в изкуство.
Ето на, вече се мръква,
пред мен лежи белият лист.
Всичко, което очаквам, е
ти да ме вдъхновиш.
Горя като в огнена пещ,
душата ми тръпне от зноя,
но зная, че щом се явиш,
ще настъпи в сърцето покоя.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Муза милая подруга
Хоть немного побалуй
Дай спокойствие досуга
И поэзы продиктуй
Так на сердце, Муза, больно
Я могу лишиться чувств
Только ты владеешь вольно
Величайшим из искусств.
День над миром догорает
Предо мною белый лист
Всё чего я ожидаю
Ты придешь и вдохновишь
Словно в огненной гиене
Меня жжёт пекельный зной
Ты приди и вдохновенной
Сердце песней успокой.