„МОЯ СВЕЧА, НУ КАК ТЕБЕ ГОРИТСЯ...”
Леонид Георгиевич Губанов (1946-1983 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВЕЩИЧКЕ МОЯ, КАК ТИ СЕ БЛЕЩУКА
Свещичке моя, как ти се блещука?
Кръвта ако опазя, би могло
да ми покаже границата тука,
да ми подскаже моето легло.
Свещичке моя, пламък не загасяй ти!
Не са сълзи тез вишни прелестни.
Ще чакам, приказлив като тераса,
за цветните стъкла рубини цветни.
В градината библиотечен хлад е.
В библиотеката – градински рай...
И кодеин в аптеката заплаква,
тъй Троцки в осемнайста плака май.
Ударения
СВЕЩИЧКЕ МОЯ, КАК ТИ СЕ БЛЕЩУКА
Свешти́чке мо́я, ка́к ти се блешту́ка?
Кръвта́ ако опа́зя, би́ могло́
да ми пока́же гра́ницата ту́ка,
да ми подска́же мо́ето легло́.
Свешти́чке мо́я, пла́мък не зага́сяй ти!
Не са́ сълзи́ тез ви́шни пре́лестни.
Ште ча́кам, приказли́в като тера́са,
за цве́тните стъкла́ руби́ни цве́тни.
В гради́ната библиоте́чен хла́д е.
В библиоте́ката – гради́нски ра́й...
И кодеи́н в апте́ката запла́ква,
тъй Тро́цки в осемна́йста пла́ка ма́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Губанов
МОЯ СВЕЧА, НУ КАК ТЕБЕ ГОРИТСЯ...
Моя свеча, ну как тебе горится?
Вязанья пса на исповедь костей.
Пусть кровь покажет, где моя граница.
Пусть кровь подскажет, где моя постель.
Моя свеча, ну как тебе теряется?
Не слезы это – вишни карие.
И я словоохотлив, как терраса,
в цветные стекла жду цветные камни.
В саду прохладно, как в библиотеке.
В библиотеке сладко, как в саду...
И кодеин расплачется в аптеке,
как Троцкий в восемнадцатом году.
---------------
Руският поет Леонид Георгиевич Губанов е роден на 20 юли 1946 г. в Москва. Пише стихове от детските си години, през 1962 г. участва в кръжоците на литературното студио към районната библиотека и в литературната група към Двореца на пионерите в Москва, негови стихотворения са публикувани във в. „Пионерская правда”. Създател е на неофутуристичното самиздатско списание „Бом” и на неформалното литературното обединение СМОГ (Самое Молодое Общество Гениев „Смелость, Мысль, Образ, Глубина”). Освен в сп. „Юность”, където през 1964 г. излиза част от негова поема, Губанов е публикувал стихове само в самиздатските алманаси „Авангард”, „Чу!” и „Сфинксы” (1965 г.). Работил е като фотолаборант, пожарникар, фигурант в археологическа експедиция, пазач и носач. Умира на 8 септември 1983 г. в Москва. След смъртта му стиховете му излизат в стихосбирките „Ангел в снегу” (1994 г.), „Я сослан к Музе на галеры” (2003 г.), „Серый конь” (2006 г.), „И пригласил слова на пир” (2012 г.) и др.