Посвящается моей женщине...
Ей нравилось дожди ловить руками
И молнии притягивать к себе,
Что радугой в глазах ее мерцали
И след потом чертили на песке.
Она жила движеньем и ветрами
И не любила тишь да благодать,
И то,что зло живет в соседстве с нами,
Ей часто не давало ночью спать...
Она влюблялась истово и сразу,
А если расставалась-навсегда,
Ее любовь могла согреть все разом,
Но часто и сжигала все дотла...
Она мечтала сделать жизнь прекрасной,
Чтоб все вокруг лучилось от любви,
Но,как всегда,борьба со злом напрасна
И с каждым годом гасли огоньки...
Здесь смысла нет.Он здесь совсем не нужен.
Лишь чувства заострились на одном:
Жаль девочку,бегущую по лужам,
Что стала женщиной,бредущей под дождем....
ТЯ ОБИЧА ДА ЛОВИ ДЪЖДА С РЪЦЕ
Посвещавам на съпругата си!
Превод: Радко Стоянов
Обича да лови дъжда с ръцете
и мълниите да привлича с глас.
Дъга небесна като нежно цвете
по пясъка чертае в светъл час.
В пътеките на вятъра препуска,
не търси благодат и тишина.
От злото у съседите не иска
дори да спи по някаква вина.
Тя истово се влюбва - бързо, здраво,
разделите отсича изведнъж.
А с любовта си стопля те направо,
изпепелява те на шир и длъж.
Мечтае тя за нов живот прекрасен
и всички да сияят от любов.
Но злото днес да спреш е труд напразен –
с годините угасва този зов.
Със смисъл всичко туй не е богато -
на чувства трябва да берем плода:
да жалим за девойката, която
узря в жена, бленуваща в дъжда.