Александр Башлачёв Время колокольчиков Време на зв

Красимир Георгиев
„ВРЕМЯ КОЛОКОЛЬЧИКОВ”
Александр Николаевич Башлачёв (1960-1988 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА
                (Посвещавам този мой превод на Евгени Алексиев, К.Г. - http://www.stihi.ru/avtor/evgeni2012)

В пек и студ дълго тук останахме.
Звън след звън свободата пиехме.
Сяхме труд и със сняг се хранехме.
Бяхме с ръст – при камбанариите.

Щом бе плач – не щадяхме солите.
Щом бе пир – захарно се кланяхме.
На звънар черни са мазолите,
меден нерв късахме в камбаните.

Ден след ден времена оплитат се.
Изтъня златото на купола.
Нямат глас днес звънари-скитници,
нямат звук днес камбани счупени.

Как сега ходим в кръг неканени,
в своя храм нелегално кретаме!
Щом не са читави камбаните,
значи е време на звънчетата.

Ти звъни, сърчице в гърдите ми!
Бързешком – ужасявай враните.
Изведи впрягове, облитайте,
четрите далнини да хванете.

Но спят коне, век неподковавани,
колеса, на ръжда обречени.
Без камшик. Със седла окрадени.
Нямат власт възлите разсечени.

А под дъжда – пътища са лумнали!
Цветен ден. Смях прикрива бъдното!
Но щом звънче под дъга е звъннало,
това е знак. Ти зареждай – тръгваме!

Ще гърмим, ще свистим, ще щракаме!
Ще болят кости; ще препускаме.
Хей, братле! Твоят дроб очаква ли
страшен смях в тез звънчета – руските?

Вял живот. Ругатни с молитвите.
Цял живот ропот в нас проникнал е.
Спи и пий. Времето си, литрите.
Песни? Не! С песните отвикнахме.

Бяхме зли, мръсни и предадени,
от това всички си приличахме.
Под дъжда пак различни станахме,
пак добри, честни и обичани.

И нищо, че Цар-камбана проснат е –
Ний сме тук. Идваме с китарите.
Блус и рок, биг-бийт омагьосват ни
с ритъм нов в свободата старата.

И в гърди святка електричество.
Шапки в сняг – звънка звън в полетата.
Вихрен танц! Славно ти езичество!
Ах, че смях! Време на звънчетата...


Ударения
ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА

В пе́к и сту́д дъ́лго ту́к оста́нахме.
Звъ́н след звъ́н свобода́та пи́ехме.
Ся́хме тру́д и със сня́г се хра́нехме.
Бя́хме с ръ́ст – при камбанари́ите.

Што́м бе пла́ч – не щадя́хме со́лите.
Што́м бе пи́р – за́харно се кла́няхме.
На звъна́р че́рни са мазо́лите,
ме́ден не́рв къ́сахме в камба́ните.

Де́н след де́н времена́ опли́тат се.
Изтъня́ зла́тото на ку́пола.
Ня́мат гла́с дне́с звъна́ри-ски́тници,
ня́мат зву́к дне́с камба́ни счу́пени.

Ка́к сега́ хо́дим в кръ́г нека́нени,
в сво́я хра́м нелега́лно кре́таме!
Што́м не са́ чи́тави камба́ните,
зна́чи е́ вре́ме на звънче́тата.

Ти́ звъни́, сърчице́ в гърди́те ми!
Бързешко́м – ужася́вай вра́ните.
Изведи́ впря́гове, обли́тайте,
четрите́ далнини́ да хва́нете.

Но спя́т коне́, ве́к неподкова́вани,
колеса́, на ръжда́ обре́чени.
Бе́з камши́к. Със седла́ окра́дени.
Ня́мат вла́ст въ́злите разсе́чени.

А под дъжда́ – пъ́тишта са лу́мнали!
Цве́тен де́н. Смя́х прикри́ва бъ́дното!
Но што́м звънче́ под дъга́ е звъ́ннало,
това́ е зна́к. Ти́ заре́ждай – тръ́гваме!

Ште гърми́м, ште свисти́м, ште штра́каме!
Ште боля́т ко́сти; ште препу́скаме.
Хе́й, братле́! Тво́ят дро́б оча́ква ли
стра́шен смя́х в те́з звънче́та – ру́ските?

Вя́л живо́т. Ругатни́ с моли́твите.
Ця́л живо́т ро́пот в на́с прони́кнал е.
Спи́ и пи́й. Вре́мето си, ли́трите.
Пе́сни? Не́! С пе́сните отви́кнахме.

Бя́хме зли́, мръ́сни и преда́дени,
от това́ вси́чки си прили́чахме.
Под дъжда́ па́к разли́чни ста́нахме,
па́к добри́, че́стни и оби́чани.

И ни́што, че́ Ца́р-камба́на про́снат е –
Ни́й сме ту́к. И́дваме с кита́рите.
Блу́с и ро́к, би́г-бийт омагьо́сват ни
с ри́тъм но́в в свобода́та ста́рата.

И в гърди́ свя́тка електри́чество.
Ша́пки в сня́г – звъ́нка звъ́н в поле́тата.
Ви́хрен та́нц! Сла́вно ти́ ези́чество!
А́х, че смя́х! Вре́ме на звънче́тата...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Башлачёв
ВРЕМЯ КОЛОКОЛЬЧИКОВ

Долго шли – зноем и морозами.
Все снесли – и остались вольными.
Жрали снег с кашею березовой.
И росли вровень с колокольнями.

Если плач – не жалели соли мы.
Если пир – сахарного пряника.
Звонари черными мозолями
Рвали нерв медного динамика.

Но с каждым днем времена меняются.
Купола растеряли золото.
Звонари по миру слоняются.
Колокола сбиты и расколоты.

Что ж теперь ходим круг-да около
На своем поле – как подпольщики?
Если нам не отлили колокол,
Значит, здесь – время колокольчиков.

Ты звени, сердце под рубашкою!
Второпях – врассыпную вороны.
Эй! Выводи коренных с пристяжкою
И рванем на четыре стороны.

Но сколько лет лошади не кованы,
Ни одно колесо не мазано.
Плетки нет. Седла разворованы.
И давно все узлы развязаны.

А на дожде – все дороги радугой!
Быть беде. Нынче нам до смеха ли?
Но если есть колокольчик под дугой,
Так, значит, все. Заряжай – поехали!

Загремим, засвистим, защелкаем!
Проберет до костей, до кончиков.
Эй! братва! Чуете печенками
Грозный смех русских колокольчиков?

Век жуем. Матюги с молитвами.
Век живем – хоть шары нам выколи.
Спим да пьем. Сутками и литрами.
Не поем. Петь уже отвыкли.

Долго ждем. Все ходили грязные.
Оттого сделались похожие,
А под Дождем оказались разные.
Большинство – честные, хорошие.

И, пусть разбит батюшка Царь-колокол –
Мы пришли. Мы пришли с гитарами.
Ведь биг-бит, блюз и рок-н-ролл
Околдовали нас первыми ударами.

И в груди – искры электричества.
Шапки в снег – и рваните звонче.
Свистопляс! Славное язычество.
Я люблю время колокольчиков.

               1986 г.




---------------
Руският поет, бард и журналист Александър Башлачьов (Александр Николаевич Башлачёв) е роден на 27 май 1960 г. в гр. Череповец, Вологодска област. Завършил е факултета по журналистика при Свердловския държавен университет (1978-1983 г.). Работил е като художник в Череповецкия металургичен комбинат, редактор във в. „Коммунист” и изпълнител пред камерна домашна публика. Първата му масова публична изява е през 1985 г., когато изнася концерт в една от аудиториите на Ленинградския ветиринарен институт, след което започва бурната му авторска и изпълнителска артистична кариера. Изнася концерти в препълнени зали, издава плочи и албуми, участва в рок-фестивали, снима се във филми, превръща се в ключова фигура и икона за поклонниците на руския рок. Умира на 17 февруари 1988 г., като пада от осмия етаж на блок в Ленинград. Причината за трагедията не е установена. След смъртта му са издадени книгите му със стихове и текстове на негови песни „Посошок” (1990 г.), „Стихи” (1997 г.) и „Как по лезвию” (2005 г.).