Тънък ветрец над горите повява,
сенки прохладни потеглят на път.
Моят възлюбен за обич запява
и от гласа му звездите звънят.
Като планински поток ще пристигне,
като кристална и бърза река.
Сини очи към небето ще вдигне,
ще ме прегърне със силна ръка.
Кремове - устни, смокинена сладост,
с моите устни за миг ще слепи.
Ах, как сърцето, обзето от радост,
с ласките нежни докрай ще стопи.
Мой си, любими, пленен си навеки,
както съм пленница твоя и аз.
Чакат ни лунни и звездни пътеки,
нека се любим и Бог ще е с нас!