„ТАЙГА”
Игорь Николаевич Григорьев (1923-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАЙГА
На дъщеря ми Елена
Както зима да се мята
и виелици да сбира,
идва пролет и в тайгата:
шири се студът и спира!
Мрак камшиците си свива,
вдън земя нощта остана.
Никъде не съм откривал
толкоз светлина събрана.
Сняг се свлича от балкана,
в палав разлив ще пребъде.
В козите пътечки само
се тревожи лед оскъден.
Камък ветровит препича
голо теме с ярко слънце.
Горската рекичка тича,
смее се и пее звънко.
Сокове кора напъват,
лебед вика в долината,
дебри дремещи сънуват
гръм с порой в зеленината;
рожбите в съня им всички
свободолюбиво крачат –
мечки, извори, козички...
Без прииждащи секачи.
Ударения
ТАЙГА
Ка́кто зи́ма да се мя́та
и вие́лици да сби́ра,
и́два про́лет и в тайга́та:
ши́ри се студъ́т и спи́ра!
Мра́к камши́ците си сви́ва,
вдъ́н земя́ ноштта́ оста́на.
Ни́къде не съ́м откри́вал
то́лкоз светлина́ събра́на.
Сня́г се свли́ча от балка́на,
в па́лав ра́злив ште пребъ́де.
В ко́зите пъте́чки са́мо
се трево́жи ле́д оскъ́ден.
Ка́мък ветрови́т препи́ча
го́ло те́ме с я́рко слъ́нце.
Го́рската реки́чка ти́ча,
сме́е се и пе́е звъ́нко.
Со́кове кора́ напъ́ват,
ле́бед ви́ка в долина́та,
де́бри дре́мешти съну́ват
гръ́м с поро́й в зеленина́та;
ро́жбите в съня́ им вси́чки
свободолюби́во кра́чат –
ме́чки, и́звори, кози́чки...
Бе́з прии́ждашти сека́чи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Григорьев
ТАЙГА
Елене, дочери
Как зима ни верховодит,
Сколь пуржища ни зубаста –
И в тайгу весна приходит:
Покусал мороз, и баста!
Отсвистели стыней плети,
Панихида ночи спета.
Ни в одном краю на свете
Не встречал я столько света.
Оползает снег на сопках,
И палы разлив полощет.
На крутых козельих тропках
Смутно лёд синеет тощий.
Ветром выглаженный камень
Греет лысину на солнце.
Забежала речка в рамень –
Заливается-смеётся.
Тянет бражной соковицей,
Кличут лебеди в долине,
И дремучим дебрям снится
Цветь да зелень, гром да ливень;
Им, как мамкам, снятся дети,
Пополненье вольнолюбов –
Колонки, козлы, медведи...
Без заморских лесорубов.
http://www.stihi.ru/2013/06/06/2275
---------------
Руският поет Игорь Николаевич Григорьев е роден на 16 август 1923 г. в с. Ситовичи, Порховски район. През Великата отечествена война е бил партизанин-разузнавач и има няколко много тежки ранявания. След войната е работил като ловец, фотограф, строителен работник, геолог и др. Завършил е филологическия факултет при Ленинградския университет (1954 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.), няколко години е оглавявал писателската организация в гр. Псков (от 1967 г.). Автор е на над 20 стихосбирки, между които „Родимые дали” (1960 г.), „Зори да версты” (1962 г.), „Листобой” (1962 г.), „Сердце и меч” (1965 г.), „Горькие яблоки” (1966 г.), „Забота” (1970 г.), „Не разлюблю” (1972 г.), „Красуха” (1973 г.), „Целую руки твои” (1975 г.), „Стезя. Новые стихи” (1982 г.), „Жить будем” (1984 г.), „Дорогая цена” (1984 г.), „Уйти в зарю” (1985 г.), „Кого люблю” (1994 г.), „Крутая дорога” (1994 г.), „Набат” (1995 г.), „Боль” (1995 г.) и др. Умира на 16 януари 1996 г.