„ПИСЬМО ДОМОЙ”
Василий Васильевич Каменский (1884-1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПИСМО ДО ВКЪЩИ
Барамза – абб – хаба.
37 версти от Перм
по трасето сибирско
са до моята свята Каменка,
до параклиса на боровото щастие,
а аз съм далеч...
На Кавказия – в Азия.
Ухае сено на талази
от Каменка, усещам.
Почакайте още.
Ще пренощувам.
Сутринта ще се видим.
Ех, Альоша – Соня – Маруся.
Да живеем е много странно.
Но нищо.
Навярно така и трябва.
Сутринта ще се видим.
До нашето борово щастие.
(Чай. Косене. Обяд.
Крави. Кучета. И кози.
А привечер идват бекаси.)
Аз съм все още същият.
Вярвам. Мечтая. Пиша стихове.
Чакам чудеса.
Ваш рицар Василий.
Сутринта.
* От преводача. Има стихотворения, които трябва да се четат само в оригинал. При превода, дори и да е добър, се губи част от душата им. Ето! Възклицания, звукоподражания, междуметия, ритуални ритмизирани и аритмизирани поетизми, стилово експериментиране с тънък усет за езиковите възможности, вътрешни рими, звуково-буквени съчетания... – умело използвани прийоми от поетичната естетика на литературния авангард. Сложни мисловни и графични взаимовръзки, при които – според концепцията на автора за природата на писмения знак – буквата е и звук, но буквата е и мистичен символ, съществуващ независимо от звука в динамичния стихотворен ребус, в който буквите и думите често губят значенията си и израстват в нови значения. Резултатът? В словесната тъкан на това автобиографично стихотворение импресията и експресията се преплитат в запомняща се картина от цвят и ноти, в която лиричният герой се връща към детството си, слива се със същността на житейските неща, радва се на миговете хармония с природата и търси пътя към абстрактното щастие.
Ударения
ПИСМО ДО ВКЪЩИ
Бара́мза – абб – ха́ба.
Три́десет и се́дем ве́рсти от Пе́рм
по трасе́то сиби́рско
са до мо́ята свя́та Ка́менка,
до пара́клиса на бо́ровото шта́стие,
а а́з съм дале́ч...
На Кавка́зия – в А́зия.
Уха́е сено́ на тала́зи
от Ка́менка, усе́штам.
Поча́кайте о́ште.
Ште преношту́вам.
Сутринта́ ште се ви́дим.
Ех, Альо́ша – Со́ня – Мару́ся.
Да живе́ем е мно́го стра́нно.
Но ни́што.
Навя́рно така́ и тря́бва.
Сутринта́ ште се ви́дим.
До на́шето бо́рово шта́стие.
(Ча́й. Косе́не. Обя́д.
Кра́ви. Ку́чета. И кози́.
А при́вечер и́дват бека́си.)
Аз съм все́ още съ́штият.
Вя́рвам. Мечта́я. Пи́ша сти́хове.
Ча́кам чудеса́.
Ваш ри́цар Васи́лий.
Сутринта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Каменский
ПИСЬМО ДОМОЙ
Барамза – абб – хаба.
37 верст от Перми
По Сибирскому тракту
До моей святой Каменки
До часовни соснового счастья,
А я далеко...
На Кавказии – в Азии.
Запах сена в промежках
На Каменке чую.
Подождите еще.
Переночую.
Утром увидимся.
Ах Алеша – Соня – Маруся.
Жить очень странно.
Ну ничего.
Будто так нужно.
Утром увидимся.
До соснового счастья.
(Чай. Покосы. Обед.
Коровы. Собаки. Козы.
Вечером вальдшнепы.)
Я еще все такой же.
Верю. Мечтаю. Пишу стихи.
Жду чудес.
Ваш рыцарь Василий.
Утром.
---------------
Руският поет-футурист, писател, актьор, художник и професионален авиатор Василий Каменски (Василий Васильевич Каменский) е роден на 5/17 април 1884 г. на параход близо до гр. Сарпул. Първите му публикации са във в „Пермский край” (1904 г.), а от 1908 г. е зам.главен редактор на сп. „Весна”. Член е на Съюза на поетите на Русия (1918 г.), бил е ръководител на Централния театър на воднотранспортчиците (1934 г.). Автор е на стихосбирките „Танго с коровами” (1914 г.), „Стенька Разин” (1915 г.), „Девушки босиком” (1916 г.), „Звучаль веснеянки” (1918 г.), „Емельян Пугачёв” (1931 г.), „Иван Болотников” (1934 г.), „Уральские поэмы” (1934 г.), „Три поэмы” (1935 г.), „Родина счастья” (1937 г.), „Избранное” (1958 г.), на романите „Стенька Разин” (1916 г.), „Сердце народное” (1918 г.), „27 приключений Харта Джойса” (1928 г.), повести и разкази „Землянка” (1910 г.), „Лето на Каменке” (1961 г.), пиесата „Стенька Разин” (1919 г.), сценария „Семья Грибушиных” (1923 г.), мемоарната публицистика „Жизнь с Маяковским” (1940 г.) и др. Умира на 11 ноември 1961 г. в Москва.