Генка Богданова
Раскраска :Доктор Эф
http://www.stihi.ru/2011/09/18/6650
Перевод с болгарских язык: Генка Богданова
Что ценней всего на свете?
Всё, конечно, скажут — дети!
Потому, прослушав сказку,
Попроси купить раскраску,
Если ты захочешь знать,
Как сажать и поливать
И капусту, и картошку,
Перца горького немножко,
И лучок, и кабачок,
Почему нам друг жучок.
Кто раскраску прочитает —
Тот хорошим вырастает.
Что сажает наша мамка,
Для чего копает ямку?
Посади ее немножко —
Много вырастет картошки.
Кто жужжит на даче нашей,
Иногда над манной кашей,
Дом имеет у села?
Догадались вы — пчела.
Птицы так летать не могут —
В небе строит он дорогу.
Кто его не узнает?
Реактивный самолет!
В ней так вкусно кашу варят,
В ней и тушат, в ней и парят.
Руку в ней мочила Юля.
Это, деточки, кастрюля.
Плод на дереве растет,
Из него хорош компот,
Не еда для ласточки,
Но еда для зяблика,
Это, дети, яблоко.
Круглый он и полосатый,
И немножечко пузатый,
Наш любимый карапуз —
Догадались кто? Арбуз!
У нее растут кудряшки,
Как у маленькой Наташки.
Только рыжая головка —
Это, деточки, морковка.
Вырастает, как ребенок,
Очень много распашонок,
Не сажают ее густо
И зовут ее — капуста.
Друг детей и сторож славный,
Ночью он на даче главный,
Даже громче, чем сверчок —
Это, деточки, Жучок.
Если маленький, то можно
Взрослым кушать осторожно.
А большой похож на сердце —
Кто не знает, дети, перца?
Кто сидит в листве зеленой?
Он полезный и соленый,
И зеленый удалец.
Вы узнали огурец?
Он похож на баклажан,
Только белый великан,
И совсем не старичок,
А полезный кабачок.
На кустах растет зеленых,
Не на вишнях, не на клёнах.
Каждый этим гроздьям рад.
Это — вкусный виноград.
Этот овощ уважают
И в салаты нарезают,
Он в Италии — сеньор,
А у нас он — помидор.
Красных ягодок полно
Заглянуло к нам в окно.
Как растут они — не слышно.
Это, дети, будет вишня.
Любят все его на свете,
Любят взрослые и дети,
И солдатик, и матрос.
Угадали? Абрикос!
Вы воспользуйтесь подсказкой.
Что нам, дети, щиплет глазки?
Не пчела, не паучок —
Это, деточки, лучок.
Вот и грядки, и дорожки,
Солнце, дождика немножко,
Папа, сад и огород,
Даже есть водопровод.
Помнишь белую кастрюлю?
Руку в ней мочила Юля.
Мама вымыла посуду:
— Борщ варить, — сказала, — буду.
Вот арбузика сестра,
Пожелтела, подросла,
Хорошо созрела ныне.
Ешьте, дети. Это — дыня.
Спал ты утром и не слышал —
Папа с удочкою вышел.
И не взял с собой скакалку —
Он уехал на рыбалку.
Посмотри, как свет горит.
Видишь, лампочка висит.
Но нельзя нам ее кушать,
Хоть она на вид, как груша.
Тарахтит, как драндулет,
Братец ей — велосипед.
Но не едет без бензина —
Так устроена машина.
Очень гладкий, темно-синий,
Популярен он в России,
И в ходу у парижан —
Это, дети, баклажан.
Чтобы было нам что кушать,
Буду папу, маму слушать.
Я не хнычу, я не плачу,
Помогаю строить дачу.
КАКВО Е ТОВА ?
Поетичен превод на български език : Генка Богданова
Най- безценно на земята?
О, разбира се – децата!
Чуйте приказката всички,
и купете си боички.
Ако искате да знаете
да садите, да копаете
и картофките и зеле,
чушки, леко залютели,
тикви, чесън, лук в лехата,
да започваме играта!
„Раскраска”, ако прочетете,
добри и умни ще растете.
Що ли тук засажда мама?
И защо копае яма?
От картофеното семе,
грудки ще растат големи.
Така и птица не лети
Пътека в свода син „строи”.
Да, отговорът е за ПЕТ –
РЕАКТИВЕН САМОЛЕТ.
Над вилата ни кой бръмчи,
вперил в купа с грис очи?
Дом си има тя в селата.
Да, познахте я – ПЧЕЛАТА.
В нея варят каша вкусна
готвят госби там изкусно.
А Юля пържи си яйца
Това е ТЕНДЖЕРА, деца.
Там, на дървото, зрее плод,
от плодове варим компот.
Туй не е храна за птички –
ЯБЪЛКА е, знайте всички!
Пъстра е и кръгловата,
и е шкембеста в снагата.
във бостаните я има –
туй е ДИНЯТА любима.
На челото му се мъдри
снопче от зелени „къдри”
Той има рижава глава.
Познахте, МОРКОВ е това?
Подобно мъничко дете,
със много ризки то расте.
То пространството обича
бяло ЗЕЛЕ се нарича.
Той е наш приятел верен,
буден страж във мрака черен.
Най-гласовитото КУТРЕ–
Жучок се казва, знай, дете!
Догде порасне – хапвай ти,
но остарее ли – люти!
Сред зеленчуците прочут,
представям ви ПИПЕРА ЛЮТ.
Кой сред листите се крие!
Хубава е и в туршия.
Във зелено се облича,
КРАСТАВИЦА се нарича.
Прилича тя на патладжан,
на цвят е бяла – великан.
Не е баба остаряла,
туй е ТИКВИЧКАТА бяла.
Узрява в храсталак зелен,
но не на вишня, ни на клен.
Радваме му се ние с батко,
на узряло ГРОЗДЕ сладко.
Уважаваният зеленчук
е цар в салати вкусни тук.
В Италия – боготворен,
това ДОМАТА е червен
Китка алена се свежда,
през прозореца поглежда.
Да подсказвам е излишно.
Да, дечица, туй е ВИШНЯ.
Любима тя е по света,
на стари, млади и деца.
И аз обичам я, не крия,
туй е вкусната КАЙСИЯ.
Отговора ще подскажа –
кара те да плачеш даже.
Паяк? Не! И пчела не е,
узнай, ЛУКА е туй, дете.
Ето там - лехи, пътека,
слънце и дъжденце леко,
татко ми сади градина
даже и МАРКУЧ си има
Помниш, в тенжерата бяла
Юля каша бе въртяла.
Мама днеска я измила,
БОРШ във нея бе сварила.
Ето пъпеша, сестрице,
пожълтял като жълтица.
Хапнете си, деца! Узрял
е ПЪПЕШЪТ, за вас е цял.
Ти спеше и не чу, дете,
баща ти въдицата взе,
тъй екипиран и готов,
замина той на РИБОЛОВ.
Погледай, светлина гори,
там виждаш - лампичка виси.
О, КРУШКА е това , дете,
да, крушка, но не се яде!
Като таратайка се тресе,
колелото й е брат, дете.
Но не тръгва без БЕНЗИНА,
тъй се храни таз машина.
Що ли в храстите се крие?
Я не се плашете вие!
Я под храста погледнете,
ЯГОДКА си откъснете!
С кожа гладка и лилава,
всеки в нас го обожава.
И парижани го обичат.
ПАТЛАДЖАН го тук наричат.
Да се храним всички сладко,
аз ще слушам мама, татко.
С хленч не ще се аз излагам
на строежа ще помагам.
Международный конкурс Болгария 2014
Ольга Мальцева-Арзиани
МЕЖДУНАРОДНЫЕ КОНКУРСЫ ДЛЯ РУССКОЯЗЫЧНЫХ ПОЭТОВ
http://www.stihi.ru/2013/03/17/5943
МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС БОЛГАРИЯ 2014
(для болгарских поэтов)
ЗАМЕЧАНИЕ:Фотография сделана из Интернета. Спасибо неизвестного автора!