Хей, радост, сестрице, къде си се скрила?
Нима емигрира и ти,
прокудена днес от душите ни груби -
залостени тежки врати?
В затвора от грижи от тебе се крием,
пълзи помежду ни студът.
И сякаш сме станали птици безкрили -
за нас няма полет, ни път.
Но с гръм от надежда ти пак ще пропукаш
самотните наши стени.
И химн на дъжда ще запееш в капчука,
с чист, изворен глас ще звъниш.
Под топлите струи ще скачаме лудо,
по детски - в езически танц.
В реката ти, радост, безмълвно ще плува
тъгата - стар мил дъждобран.
30.08.2013 г.
Ожидание радости
Эй, радость, сестрица, куда же ты скрылась,
в поток эмигрантских рядов
и ты ли сбежала от душ наших хилых,
жестокий, бездарный засов?
В тюрьме неурядиц тебя избегаем,
разводит нас холод и мрак.
Как птицы без крыльев - давно не летаем,
и путь оборвался, и шаг.
Но громом надежды прорежешь однажды
запоры угрюмой двери.
И гимном дождя утолишь нашу жажду,
ключом зазвонишь изнутри.
В языческой пляске, как дети, заскачем,
нырнув под струю родника.
В реке твоей, радость, накидкой невзрачной
качнется на волнах тоска
28.12.2013
Перевод с болгарского: Людмилы Станевой