„СНЫ РАЗВЕРНУЛИСЬ...”
Андрей Владимирович Звенигородский (1878-1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪН СЕ РАЗГЪРНА
Сън се разгърна. Ти, нежна, си с мен.
Цялата молиш ме ден подир ден.
Свършват разделите, тръгват си те.
Щастие бурно – див бурен – расте.
Буйният мъх се разрасна така,
че се заплетоха хмел и елха.
Дебри безкрайни с омайни лица.
В златни находища – наште сърца.
Ударения
СЪН СЕ РАЗГЪРНА
Съ́н се разгъ́рна. Ти, не́жна, си с ме́н.
Ця́лата мо́лиш ме де́н подир де́н.
Свъ́ршват разде́лите, тръ́гват си те́.
Шта́стие бу́рно – див бу́рен – расте́.
Бу́йният мъ́х се разра́сна така́,
че се запле́тоха хме́л и елха́.
Де́бри безкра́йни с ома́йни лица́.
В зла́тни нахо́дишта – на́ште сърца́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Звенигородский
СНЫ РАЗВЕРНУЛИСЬ...
Сны развернулись. Ты, нежная, здесь.
Вся ко мне просишься. Жду тебя весь.
Всё отошло, что держало нас врозь.
Счастье, как дикий бурьян, разрослось.
В зарослях буйных ползучего мха
Всё перепуталось: хмель и ольха.
Роща за рощей, и нет им конца.
В россыпях золота наши сердца.
1908 г.
---------------
Руският поет и литературен критик Андрей Звенигородски (Андрей Владимирович Звенигородский) е роден на 26 юни 1878 г. в гр. Ардатов, Нижгородска губерния. Произхожда от стар дворянски род. Завършил е юридическия факултет на Московския университет (1901-1906 г.). Бил е земски началник, член на Нижгородската земска управа (1910 г.), редактор на литературния отдел на „Нижегородская Земская газета” (1912 г.), литературен консултант и рецензент. Печатал е стихове в провинциални издания като „Нижегородские Губернские Ведомости”, „Казбек” „Терек” и др. Работил е в издателствата „Московский Рабочий” и „Гослитиздат”, взима участие в подготовката на пълните събрани съчинения на Лев Толстой. Член е на Съюза на писателите на СССР (1944 г.). Автор е на стихосбирките „Белая горячка” (1906 г.), „Под холодным небом” (1909 г.) и „Чуть на крылах” (1926 г.). Умира на 1 януари 1961 г. в Москва.