Музыка врывалась и терзала,
Музыка страдала и рвалась.
Уносила в небо и бросала
Вниз с вершин из света
в ночь и грязь.
Связывала звуком, отпускала,
Страстно обнимала и звала.
Мощными крещендо потрясала,
Нас молила и к мечте вела.
То была прекрасной, то ужасной.
Так кружила голову мою!
Я была счастливой и несчастной
Вся в потоке звуков...на краю.
А когда закончилась как-будто,
Поселилась нежностью во мне,
Овладела сердцем и рассудком...
И сейчас звучит в моей душе.
Иллюстрация - Репродукция акварели Вильяма Хенритса.
Это стихотворение было переведено на болгарский язык поэтессой Юлияной Доневой:
Музика нахлува и терзае,
музиката страда и разкъсва.
Носи се и губи в небесата
Високо, низко, в светлина и смрад.
Връзва звуците и пак ги пуска,
страстно ги прегръща и зове ги.
Със кресченди мощни затрещява,
моли и мечти ни тя поръчва.
Ту прекрасни те са, ту ужасни,
тъй кръжат и в моята глава!
Аз съм и щастлива и нещастна
В потокът звуков цялата съм…. в края.
А когато все пак тя завърши,
нежността се е вселила в мен.
Овладявам сърцето , умът си
И сега в душата ми звучат.