Сън ли беше ти,
мечта ли най - красива,
пролетна омая
или ласкав ден?
Още си в сърце ми
като песен жива,
мамиш ме с дъха си,
с погледа блажен!
Есен тиха гали
твоите зеници,
нощем във съня ти
младостта звъни.
Идват и отлитат
пъстролики птици,
дават ти надежда,
сини висини!
Ех, защо живеем
в спомени далечни,
любовта е жива,
нека ни гори!
Есента не може
с мисли безутешни
чудото да махне,
вечните искри!
Наше ведролико,
безметежно Лято!
Искам да останеш
все така крилато!