„ЗА БУКВИТЕ” („О ПИСЬМЕНАХ”) (893 г.)
Черноризец Храбър (ІХ-Х век)
Болгарские поэты
Черноризец Храбър
ЗА БУКВИТЕ (перевод с староболгарского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)
Преди славяните нямаха книги, а като езичници четяха и гадаеха с черти и резки.* А след като се кръстеха, изобразяваха славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение.* Но как може да се пише добре с гръцки букви „Бог” или „живот”, или „много”, или „църква”, или „очакване”, или „къде”, или „широта”, или „младост”, или „език” и други подобни? И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, а всички привежда към разум и спасение, се смили над човешкия род и му изпрати свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други според славянската реч, като първо започна по гръцки. Те казват „алфа”, а той казва „аз”. От „а” започват и двете азбуки. И както гърците са съставили своите букви по образец на еврейските, така и той – по гръцките. Първата буква при евреите е „алеф”, което означава „обучение”. Като се завежда детето на училище, казва му се: „Учи се” – това е алеф. Като подражават на това, гърците казват „алфа”. Така изказът на еврейската реч е пригоден към гръцкия език, та да се казва на детето „алфа”, да се казва вместо „учение” – „учи”, „търси учение”, защото „алфа” на гръцки език значи „търси”. По подобен начин и св. Кирил създаде буква „аз”, но тъй като „аз” е първа буква и е дадена от бога на славянския род за развързване на устата на онези, които чрез азбуката се учат на грамотност и разум, „аз” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.
Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г, д...
Някои питат: „Защо е създал 38 букви? Нали може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви!” Но те не знаят с колко букви пишат гърците! Наистина, те имат 24 букви, но не изпълват само с тях книгите си, а са прибавили 11 двугласни и три знака за числата: 6, 90 и 900. И като се съберат, пак стават 38. По подобен начин св. Кирил създаде 38 букви.
Други казват: „Защо са ни славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са изконни и са от Бога приети.” Те си мислят, че Бог е създал буквите, и не разбират, окаяните, какво говорят, като считат: „Бог е заповядал да се пише на три езика”, както е казано в Евангелието: че е имало дъска, написана на еврейски, римски и елински.* А славянски там нямало. Затова славянските книги не били от Бога. Какво да речем за подобни безумия? Ще кажем, както сме научили от светите книги, че всичко идва от Бога, а не от друго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, нито римския език, а сирийският, на който е говорил Адам* и са говорили от Адама до потопа и от потопа до разделението на езиците при стълпотворението, както е написано: „Размесени бяха езиците.”* И както се размесиха езиците, така се размесиха и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и уменията на народите: на египтяните – земемеренето, на персите, халдеите и асирийците – звездоброенето, магиите, лечението, вълшебствата и човешките изкуства; на евреите – светите книги, в които е писано, че Бог е сътворил небето и земята, и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, а на елините даде граматиката, риториката и философията.
Но преди това елините са нямали букви на своя език и са писали своята реч с финикийски букви. И така е било много години. Като се появи Паламид*, започна от алфа и вита и състави за елините само 16 букви. После Кадъм Милисий* прибави още 3 букви и с тези 19 букви те пишеха дълго време. След това Симонид* изнамери и добави две букви, а поетът Епихарий* изнамери 3 букви, та се събраха 24. След много години Дионисий Граматик* изнамери 6 двугласни, после друг – 5, и друг – 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви.
Години по-късно по божие повеление 70 мъже* преведоха от еврейски на гръцки език (Библията). А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, подготви, като буквите създаде и книгите преведе за малко години, а те бяха мнозина и за много години 7 души подреждаха техните букви, а 70 – превода. Затова славянските букви са по-свети и по-достойни, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини-езичници.
А ако някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се допоправят*, ще му отговорим, че и гръцките книги също много пъти са поправяни от Акила*, от Симах*, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи после, отколкото да се сътвори изцяло за пръв път.
Ако запиташ гръцките книжовници: „Кой ви е създал буквите и ви е превел книгите и в кое време?”, малцина измежду тях знаят. Но ако попиташ славянските грамотни люде: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и ще отговорят: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и ни преведе книгите заедно с брат му Методий.” Още са живи онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще отговорят: „По времето на гръцкия цар Михаил*, на българския княз Борис*, на моравския княз Растица* и на блатненския княз Коцел* – в година 6363 от сътворението на света*.
Има и други отговори, които другаде ще кажем, че сега още не е време. Така, братя, Бог е дал на славяните разум, на него слава и чест, и власт, и преклоление дължим сега и винаги в безкрайните векове. Амин!
893 г.
* В творбата си „За буквите” Черноризец Храбър (IX-X в.) – един от видните представители на старобългарската литература от Златния век на българската култура – защитава пламенно предимствата на двете славянски азбуки на братята Кирил и Методий и свещените функции на славянския книжовен език, обявен през 893 г. за официален език на българската църква.
* „Четяха и гадаеха с черти и резки” – идиограми и знаци за означаване на календарни явления, собственост и др.п.
* Прабългарите са пишели текстове с гръцки букви, записите на славянска реч на латински език са от периода след покръстването им.
* „И имаше дъска, написана с еврейски, римски и елински букви” – Иоан, 19:20.
* Според незапазен днес апокрифен източник Адам е говорил на сирийски език.
* „Когато езиците бяха размесени” – Битие, 11:9.
* Паламид – герой от гръцката митология, учен и поет, участвал в Троянската война.
* Кадъм Милетски (XVI в. пр.н.е.) – финикиец, според легендите основател на гр. Тива.
* Симонид (556-469 г. пр.н.е.) – старогръцки поет, обогатил гръцката азбука.
* Епихарм (~525-450 г. пр.н.е.) – старогръцки поет и драматург от Сиракуза, баща на комедията.
* Дионисий Граматик или Дионисий Тракийски (II в. пр.н.е.) – ученик на Аристарх, автор на най-старата гръцка граматика „Граматическо изкуство”.
* Авторът има предвид превода на Библията „Септуагинта”, направен на о. Фарос по времето на Птолемей II Филаделф.
* При „и сега още се допоправят” авторът говори за превода на Свещеното писание, а не за поправки и промени в буквените знаци.
* Акила (II в.) – еврейски книжовник, превел старозаветни книги от еврейски на гръцки език.
* Симах (II-III в.) – преводач на Стария завет на гръцки език.
* Цар Михаил (842-867 г.) – император Михаил III.
* Княз Борис-Михаил – български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон. Умира на 2 май 907 г.
* Растица (846-870 г.) – великоморавски княз Ростислав.
* Коцел (860-874 г.) – княз на Блатненското княжество в Панония.
* Година 6363 – ако се изчислява по византийското летоброение, годината отговаря на 855 г.; ако се изчислява по моравско-панонското летоброение, годината отговаря на 862 г.; ако се изчислява по александрийското летоброение, годината отговаря на 863 г.