ЮЛИЯНА ДОНЕВА
С вино несполуките цери...
Останал без семейство и другари,
без работа, без близки, без пари,
теши се там, сред винените пари.
Пропилял бе сам живота свой,
като,че му беше отмилял.
И в плен на денонощния запой,
седи със самочувствие на крал.
Срещу него, циганин брадат
със жест безсмислен чашата поклаща.
За него той е и другар и брат,
защото щедро виното му плаща.
И гордо, с манията за величие,
демонстрира сила, ум и власт.
И бие се в гърдите без приличие
и разпорежда се със силен глас.
Не проумява колко е пропаднал -
човек без съвест, без достойнство, чест.
Той всяка вечер в кръчмичката сяда
и гордо вдига чашата на екс.