Жарък тръгна си август, отиде си -
вече златен дъжд ронят салкъмите.
И запазил на лятото мириса,
броди вятър в лозята, по хълмите.
Ято щъркели в нивите дава знак,
че търкулна се хляба на лятото.
И усещам: в душата потрепва пак
с пеперудени стъпки тъгата.
Залез ням, ранен мрак, знойно чувство,
че си тръгва и моето лято.
И дърветата златоусти
зашептяват ми думи невнятни.
Но не мога да разгазая
тази реч на листа уморени.
Виждам само как нежно чертаят
златни щрихи - отлитащо време.