Не ходите за мной по пятам –
грусть-печаль и тоска  в серой маске.  
Жизнерадостность  вам не отдам – 
жить хочу шахрезадовской сказкой.  
Мне прислала письмо Шагане  
из далёкого, светлого края... 
И с тех пор я живу, как во сне – 
наполняюсь блаженством и раем.  
И представить себе не могу: 
где-то осень с косыми дождями; 
и царевна в хрустальном гробу; 
и кощей «трепыхает» костями...   
Я рисую картины из снов: 
полуостров похожий на птицу, 
ялик, море и песня ветров 
и девчонки лукавой – ресницы.  
Мир далёких и сказочных грёз  
мне становится ближе, роднее...
Так легко дотянуться до звёзд, 
если веришь... И сердцу теплее. 
Прогоняю осеннюю грусть  
светлой песней, мечтой, романтизмом. 
Ярким спектром друзьям улыбнусь, 
преломляясь  лучом в гранях призмы!!!  
06.09.2013г.
    Большое спасибо моему дорогому другу из Болгарии Красимиру Георгиеву, за блестящий перевод стихотворения на болгарский язык. 
Перевод с русского языка на болгарский язык: 
Красимир Георгиев: http://www.stihi.ru/2013/11/03/5954.
КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ
Не ходете досадно след мен
в сива маска, тъга и нерадост.
Ще живея, с възторг запленен
в приказките на Шехеразада.
Шагане ми изпрати писмо,
от далечни земи вест от нея.
Като в сън съм в блаженство само,
сякаш в рай оттогава живея.
И не вярвам, че в светлия век
есента дъждове лее коси,
спи принцеса в кристален ковчег
и Кошчей трака някъде кости...
Аз рисувам картини от сън:
полуостров, приличащ на птица,
лодка, вятър, море, песен-звън,
на момиче игриви ресници.
И далечният приказен свят
на мечтите е близък и роден...
Над дланта ни звездите струят,
ако вярваш... Сърца са свободни.
Гоня есенна сива печал
с песен светла, с мечти, с романтизъм,
към другари усмивки раздал
на дъгата под цветната призма!
Ударения
КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ
Не ходе;те доса;дно след ме;н
в си;ва ма;ска, тъга; и нера;дост.
Ште живе;я, с възто;рг заплене;н
в при;казките на Шехераза;да.
Шагане; ми изпра;ти писмо;,
от дале;чни земи; вест от не;я.
Като в съ;н съм в блаже;нство само;,
ся;каш в ра;й оттога;ва живе;я.
И не вя;рвам, че в све;тлия ве;к
есента; дъждове; ле;е ко;си,
спи; принце;са в криста;лен ковче;г
и Кошче;й тра;ка ня;къде ко;сти...
Аз рису;вам карти;ни от съ;н:
полуо;стров, прили;чашт на пти;ца,
ло;дка, вя;тър, море;, пе;сен-звъ;н,
на моми;че игри;ви ресни;ци.
И дале;чният при;казен свя;т
на мечти;те е бли;зък и ро;ден...
Над дланта; ни звезди;те струя;т,
ако вя;рваш... Сърца; са свобо;дни.
Го;ня е;сенна си;ва печа;л
с пе;сен све;тла, с мечти;, с романти;зъм,
към друга;ри усми;вки разда;л
на дъга;та под цве;тната при;зма!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
 03.11.2013г. 15:28