С течением времени некоторые народные послови-
цы как бы незаметно усекаются, при этом теряют
не только и не столько свой первоначальный смысл,
но приобретают смысл нередко полностью или час-
тично – противоположный. Иногда пословица в ре-
зультате усечения превращается в поговорку или в
устойчивое выражение.
ГАдзіна раз са скуры лезе (, а здраднік кожны дзень)
Галасок – як у таго салаўя (, что за гарою кабылу ду-
шыць)
Здраду прымаюць (, а здрадніка вешаюць)
Злітаваўся, як рак над жабаю (: узяў ды вочы выдраў)
Майстар (да чужых кайстраў)
Не з тых, что выюць (, а з тых, што рыюць)
Не кладзі яму пальца ў рот (: у яго мядзведзеў па-
варот, а воўчы паглёд)
Не страшна, калі не нарадзіў); страшна, калі па-
радзіў ды здрадзіў)
Няма горшага кАта (, як брат на брата)
У лесе крадзеш - поле ўбачыць (, у полі крадзеш –
лес убачыць)
12.09.2013