Михаил Цетлин Амари Что я унесу в своем сердце и с

Красимир Георгиев
„ЧТО Я УНЕСУ В СВОЕМ СЕРДЦЕ И С ЧЕМ Я УЙДУ...”
Михаил Осипович Цетлин (Амари) (1882-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С КАКВО АЗ В СЪРЦЕТО СИ МОРНО ЩЕ ТРЪГНА НАТАМ

С какво аз в сърцето си морно ще тръгна натам?
Какво ще огледам за миг при последния блян?

Наситен на земните хубости тръгвам натам.
С нетленните гледки свещени – ще тръгна натам.

И с хорските сънища светли блажено пиян,
мечтаещ за чудо, за вечност сред райския храм.

И знака голям на живялите в ада ще знам,
в геената огнена – щом си отида натам.


Ударения
С КАКВО АЗ В СЪРЦЕТО СИ МОРНО ЩЕ ТРЪГНА НАТАМ

С какво́ аз в сърце́то си мо́рно ште тръ́гна ната́м?
Какво́ ште огле́дам за ми́г при после́дния бля́н?

Наси́тен на зе́мните ху́бости тръ́гвам ната́м.
С нетле́нните гле́дки свеште́ни – ште тръ́гна ната́м.

И с хо́рските съ́ништа све́тли блаже́но пия́н,
мечта́ешт за чу́до, за ве́чност сред ра́йския хра́м.

И зна́ка голя́м на живя́лите в а́да ште зна́м,
в гее́ната о́гнена – што́м си оти́да ната́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Цетлин (Амари)
ЧТО Я УНЕСУ В СВОЕМ СЕРДЦЕ И С ЧЕМ Я УЙДУ...

Что я унесу в своем сердце и с чем я уйду?
На что оглянусь на мгновенье в последнем бреду?

Насытившись всей красотою земною уйду,
Нетленной, священной ее красотою – уйду.

Со всем, что приснилося людям в блаженном чаду
Мечтавшим о чуде, о вечности в райском саду.

И с тем, что открылось нам, – знак побывавших в аду,
Ожог его пламени! – если теперь я уйду.

               1942 г.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик, преводач и издател Михаил Осипович Цетлин (литературен псевдоним Амари) е роден на 28 юни/10 юли 1882 г. в Москва. Не успява да завърши университет, но отлично знае 5 езика. Почти целият му творчески живот минава в чужбина – от 1907 до 1017 г. емигрира във Франция и Швейцария, от 1918 до 1940 г. живее в Италия и Франция, от 1941 г. е в САЩ. Бил е член на редколегията на сп. „Молодая Россия” (1907 г.), основател и ръководител на издателство „Зёрна” (1915 г.), основател и редатор на сп. „Окно” (1923-1924 г.), редактор на поезия в парижкото списание „Современные записки” (1920-1939 г.), основател и главен редактор на сп. „Новый Журнал” в Ню Йорк (1942-1945 г.). Превеждал е Шели, Хайне, Рилке, Валери и др. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1906 г.), „Лирика” (1912 г.), „Глухие слова” (1916 г.), „Призрачные тени” (1920 г.), „Кровь на снегу. Стихи о декабристах” (1939 г.), на книги с проза и публицистика като „Декабристы” (1933 г.), „Пятеро и другие” (1944 г.) и др. Умира на 10 ноември 1945 г. в Ню Йорк.