„ПУСКАЙ КАК В ДЕТСТВЕ...”
Варвара Александровна Монина (1894-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕТЕ ДА СЪМ
Дете да съм: като сред топъл сън,
снежецът тих над двора, страж в нощта,
дома да пази от крадците вън
и слънцето да пуска сутринта.
Сърцето да си спомня оня кът
с рояла, рафтовете топлина
и как латвийските стрелци по своя път
оттеглят ярост към далечина.
Дете да съм: с безкнижна бодрост там,
без непонятни грижи и лъжа,
живот и смърт все още да не знам,
заключен дневника си да държа.
Ударения
ДЕТЕ ДА СЪМ
Дете́ да съ́м: като сред то́пъл съ́н,
снеже́цът ти́х над дво́ра, стра́ж в ноштта́,
дома́ да па́зи от крадци́те въ́н
и слъ́нцето да пу́ска сутринта́.
Сърце́то да си спо́мня о́ня къ́т
с роя́ла, ра́фтовете топлина́
и ка́к латви́йските стрелци́ по сво́я пъ́т
отте́глят я́рост към далечина́.
Дете́ да съ́м: с безкни́жна бо́дрост та́м,
без непоня́тни гри́жи и лъжа́,
живо́т и смъ́рт все о́ште да не зна́м,
заклю́чен дне́вника си да държа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Варвара Монина
ПУСКАЙ КАК В ДЕТСТВЕ...
Пускай как в детстве: сонно и тепло,
И мирный снег, как сторож на дворе,
Отговорит воров разбить стекло,
А солнце впустит только на заре.
И снова сердце вспомнит уголки,
И полки над роялью, и рояль,
И кровожадные латышские стрелки
Вдруг отойдут невероятно вдаль.
Пускай как в детстве: книги не любить,
Ногтей не чистить, платьев не стирать,
Не знать, что значит умирать и жить,
И дневники, волнуясь, запирать.
1918 г.
---------------
Руската поетеса Варвара Александровна Монина е родена през 1894 г. в Москва. Завършила е по програмата за висши женски курсове историко-филологическия факултет към Московския университет. Първото й стихотворение влиза в ръкописното самиздатско списание „Перезвон” (1918 г.). Няма публикувана стихосбирка, отпечатани са само десетина нейни стихотворения в издания и алманаси като „Литературный особняк” (1921 и 1929 г.), „Свиток” (1922 г.) и „Новые стихи” (1927 г.). Членувала е в литературните обединения „Литературное звено”, „Литературный особняк”, „Московский Парнас” и във Всерусийския съюз на поетите (1920 г.). Влиза в приятелския кръг на Сергей Есенин, в дома й редовно се събират известни московски поети и литератори. В архива на наследниците й се пазят подготвените от нея, но неотпечатани поетични сборници „Музыка земли” (1919 г.), „Стихи об уехавшем” (1919 г.), „В центре фуг” (1923 г.), „Сверчок и месяц” (1925 г.) и др. Умира през 1943 г. в Москва.