„ОТ ВЗДРОГНУВШЕЙ СТЕНЫ ОТДЕЛИЛАСЬ ДЕВУШКА...”
Алексей Елисеевич Кручёных (1886-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ ТРЕПЕРЕЩАТА СТЕНА СЕ ОТДЕЛИ ДЕВОЙКА
От треперещата стена
се отдели девойка,
тя намигна с охота
и стана старица.
Просто ей тъй без шум
се преобръщат квартирите,
тъй изчезват свещниците
и се стрелят хлебарките.
С ориз
в ухото.
Ударения
ОТ ТРЕПЕРЕЩАТА СТЕНА СЕ ОТДЕЛИ ДЕВОЙКА
От трепе́рештата стена́
се отдели́ дево́йка,
тя нами́гна с охо́та
и ста́на стари́ца.
Про́сто е́й тъй без шу́м
се преобръ́штат кварти́рите,
тъй изче́зват свештни́ците
и се стре́лят хлеба́рките.
С ори́з
в ухо́то.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Кручёных
ОТ ВЗДРОГНУВШЕЙ СТЕНЫ ОТДЕЛИЛАСЬ ДЕВУШКА...
От вздрогнувшей стены
отделилась девушка
подмигнула
и стала старухой.
Так просто без шума
переворачиваются квартиры
пропадают подсвечники
и стреляются тараканы.
Рисом
в ухо.
1920 г.
---------------
Руският поет, художник, литературен теоретик и журналист Алексей Кручьоних (Алексей Елисеевич Кручёных) е роден на 9/21 февруари 1886 г. в с. Олевка, Херсонска губерния, сега гр. Олевск. Завършил е Одеското художествено училище (1906 г.). Творческият му път започва през 1907 г. в Москва като журналист, учител по рисуване, художник и автор на пародийни стихове. Член е на първата руска футуристична групировка „Гилея”, съавтор е на трите програмни манифеста на футуристите „Пощечина общественному вкусу” (1912 г.), „Слово как таковое” (1913 г.) и „Садок судей II” (1913 г.). Известен е като създател и краен апологет на теорията на т.нар. заумен език – универсален абстрактен поетичен език, опиращ се на заклинанията, фантастичната образност, полудумите и детската реч. Автор е на стихосбирките „Старинная любовь” (1912 г.), „Полуживой” ( 1913 г.), „Пустынники” (1913 г.), „Помада” (1913 г.), „Возропщем” (1913 г.), „Взорваль” (1913 г.), „Календарь” (1926 г.), „Ирониада” (1930 г.), на абсурдистката пиеса „Победа над солнцем” (1913 г.), на литературоведчески книги като „Стихи Маяковского” (1914 г.), „Заумь” (1922 г.), „Фактура слова” (1922 г.), „Фонетика театра” (1923 г.), „Сдвигология русского стиха” (1923 г.), на над 80 уникални хектографски и ръкописни книги в малък тираж (1915-1918 г.), на криминално-приключенски романи и поеми като „Разбойник Ванька-Каин и Сонька Маникюрщица” (1925 г.), „Дунька-Рубиха” (1926 г.) и др. Поетичен анархист, един от най-радикалните дейци на руския литературен авангард. Умира на 17 юни 1968 г. в Москва.