„В ПОЕЗДЕ”
Николай Карпович Турочкин/ Отрада (1918-1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪВ ВЛАКА
Вагонът тих е.
Всички спят.
Лек звън.
Те имат право
на спокоен сън.
Но аз не спя,
вън гледам:
нощна птица
прелита хей така
над нощната
река.
Гора шуми и ми се иска
да я погаля
ласкаво с ръка.
Горите свършват.
Влак лети нататък
през степ.
В степта – сумрачни езера.
Трева до пояс е край езерата.
Тъй някога
с другар в игра
в сребристо утро
слагахме капани
от тънки жици.
В детския ни свят
ловяхме птиците
и с топли длани
ги пускахме отново да летят.
Вагонът тих е,
всички спят.
Лек звън.
Те имат право
на спокоен сън.
И само аз
седя си сам, не спя...
В прозореца –
среднощната земя.
Туй, що не видя в мрачната тъма,
като трънчар
в мечтите си лепя.
Ударения
ВЪВ ВЛАКА
Ваго́нът ти́х е. Вси́чки спя́т. Лек звъ́н.
Те и́мат пра́во на споко́ен съ́н.
Но а́з не спя́, вън гле́дам: но́штна пти́ца
прели́та хе́й така́ над но́штната река́.
Гора́ шуми́ и ми се и́ска
да я пога́ля ла́скаво с ръка́.
Гори́те свъ́ршват. Вла́к лети́ ната́тък
през сте́п. В степта́ – сумра́чни езера́.
Трева́ до по́яс е край езера́та.
Тъй ня́кога с друга́р в игра́
в сребри́сто у́тро сла́гахме капа́ни
от тъ́нки жи́ци. В де́тския ни свя́т
ловя́хме пти́ците и с то́пли дла́ни
ги пу́скахме отно́во да летя́т.
Ваго́нът ти́х е, вси́чки спя́т. Лек звъ́н.
Те и́мат пра́во на споко́ен съ́н.
И са́мо а́з седя́ си са́м, не спя́...
В прозо́реца – средно́штната земя́.
Туй, што́ не ви́дя в мра́чната тъма́,
като трънча́р в мечти́те си лепя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Отрада
В ПОЕЗДЕ
В вагоне тихо.
Люди спят давно.
Им право всем
На лучший сон дано.
Лишь я не сплю,
Гляжу в окно:
Вот птица
Ночная пролетает
Над рекой
Ночной.
Вот лес далекий шевелится.
Как девушку,
Я б гладил лес рукой.
Но нет лесов.
Уходит дальше поезд.
Мелькает степь.
В степи озер до тьмы.
Вокруг озер трава растет по пояс.
В такой траве когда-то мы
С веселым другом
На седом рассвете
Волосяные ставили силки –
И птиц ловили.
И, как часто дети,
Мы птиц пускали радостно с руки.
В вагоне тихо,
Люди спят давно.
Им право всем
На лучший сон дано.
Но только я
Сижу один, не сплю...
Смотрю на мир ночной –
Кругом темно.
И что я ни увижу за окном,
Я, как гончар, в мечтах
Сижу леплю.
1939 г.
---------------
Руският поет Николай Отрада (Николай Карпович Турочкин) е роден на 26 декември 1918 г. в с. Николаевка, Воронежска област. Пише стихове от детските си години, член е на литературния кръг към Сталинградските тракторни заводи. Първите си стихове печата във вестниците „Даёшь трактор”, „Молодой ленинец” и „Сталинградская правда”. След училище постъпва в литературния факултет на Сталинградския педагогически институт и едновременно в Литературния институт „Максим Горки” (1939 г.)., но няколко месеца по-късно отива доброволец на финския фронт. Автор е на стихосбирката „Счастье” (1939 г.). На 4 март 1840 г. е убит в боевете край гр. Суоярви, Финландия. Посмъртно е приет в Съюза на писателите на СССР.