ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Перстень
За твой приход и тихий, и приятный,
звучит во мне который, словно гром,
за все что отдаешь, не взяв обратно
и за слова, молчание потом,
прощение, и был с тобою - не был,
за ласки те, что мне ты отдала,
за силы, что вливала своим пылом,
когда совсем бессильна ты была,
за то, что я крещен во имя это,
за твой плохой и твой хороший час,
на пальчик нежный поцелуй поэта
я вместо перстня подарю сейчас.