На Валерий Латинин
Ти пееш. Аз виждам простори и степ,
коне редом с вятъра тичат.
Девойка - тополка трептяща - расте,
мечтае да бъде обичана.
Ти пееш под топлия български свод.
С приятели времето спира.
А в твоята песен казашкият род
и гордият дух не умират.
Ти пееш. И всичките твои деди
възкръсват със живата песен.
Любов, сватби, бунтове, бран и беди -
живот - толкоз скъп и нелесен.
Ти пееш, ти целият грееш в нощта!
Душата свободна полита.
Със светлия полет на песента
понасяш и нас към звездите.