Светлоструйни водопади
разпиляват воден прах,
а планинските грамади
вдигат зъбери над тях.
Бягат водните талази
към далечни равнини,
ронят бисери, елмази
разярените вълни.
Но внезапно над реката
засиява светлина:
ето,идва низината
и настава тишина.
Над зелените простори
пада сребърна роса,
пред учудените взори
греят сини небеса.
Носи ведрина реката,
носи радост, красота,
свежестта на планината
и надежда за света.