ЕСЕН

Радко Стоянов 2
Пъстри момински престилки,
сочни гърди на родилки,
хляб като медена пита,
ято, което отлита.

Вино пенливо, горчиво,
сватбено време щастливо,
буйни хора, ръченици,
рота от млади войници.

Грабват с усмивка децата
книжката мъдра и свята,
почва сеитба в нивята -
да не пресъхват благата.

Тръпне от радост сърцето -
есен дошла е в полето!
Обич на всички дарява,
нова надежда изгрява!