„В КАНАВЕ”
Анатолий Фиолетов (Натан Беньяминович Шор, 1897-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В КАНАВКАТА
Болнавата намръщена камбанка
на хилаво краченце се клатушка,
тя рогчета към слънцето протяга,
върти набръчканото си калъфче.
Очите й отчаяно линеят,
калъфчето й не е с модна кройка,
а безнадеждни погледи лелеят:
„Все там ми е, о, чуйте мойта болка!”
Ударения
В КАНАВКАТА
Болна́вата намръ́штена камба́нка
на хи́лаво краче́нце се клату́шка,
тя ро́гчета към слъ́нцето протя́га,
върти́ набръ́чканото си калъ́фче.
Очи́те й отча́яно лине́ят,
калъ́фчето й не́ е с м́дна кро́йка,
а безнаде́ждни по́гледи леле́ят:
„Все та́м ми е, о, чу́йте мо́йта бо́лка!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Фиолетов
В КАНАВЕ
Чахоточный угрюмый колокольчик,
Качаясь на зеленой хрупкой ножке,
Развертывал морщинистый чехольчик,
Протягивал навстречу солнцу рожки.
Глаза его печальные линяли,
Чехольчик был немодного покроя,
Но взгляды безнадежные кричали:
„Мне все равно, вы видите, – больной я!”
---------------
Руският поет Анатолий Фиолетов (истинско име Натан Беньяминович Шор) е роден през 1897 г. в гр. Одеса. Първите му публикувани стихове са от 1914 г., тогава излиза и единствената му стихосбирка „Зелёные Агаты: Поэзы”. От 1915 до 1917 г. публикува стихове в сборници и алманаси на футуристите като „Седьмое покрывало”, „Авто в облаках”, „Серебряные трубы”, „Чудо в пустыне” и „Ковчег”. Постъпва в юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, но през 1917 г. е бил мобилизиран да работи като инспектор към органите за криминални разследвания. Умира на 27 ноември 1918 г. в Одеса, убит е при сражение с бандити. Най-пълното издание с негови творби е „О лошадях простого звания” (2000 г.).