Отминават дните ни крилати
и препускат като буен впряг напред.
Накъде ли любовта ще ни изпрати
в този свят, от толкова злини обзет?
Все си мисля за онази късна есен,
към която с тебе шеметно летим.
Все си мисля за онази дивна песен,
от която огнени искри таим.
Вярвам аз, че тази песен ще остане,
че сърцата с нея вечно ще горят.
И макар да тлее вече младостта ни,
като песен ще преминем този свят!