Алексей Скалдин Петербург

Красимир Георгиев
„ПЕТЕРБУРГ”
Алексей Дмитриевич Скалдин (1889-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕТЕРБУРГ
                На Евгени Павлович Иванов

Защо забавя колесница бяг –
ти впряга май изпускаш, кочияшо?
На черни клони ляга мръсен сняг,
а призрачният небосвод ни плаши.

Пространството е равнодушно, с нищо
не вкарва тази мяра читав вклад,
немее град, химерата отзад
притихналият ум привижда.

               * Евгени Павлович Иванов (1879-1942 г.) – руски писател и публицист.


Ударения
ПЕТЕРБУРГ

Зашто́ заба́вя колесни́ца бя́г –
ти впря́га ма́й изпу́скаш, кочия́шо?
На че́рни кло́ни ля́га мръ́сен сня́г,
а при́зрачният небосво́д ни пла́ши.

Простра́нството е равноду́шно, с ни́што
не вка́рва та́зи мя́ра чи́тав вкла́д,
неме́е гра́д, химе́рата отза́д
прити́хналият у́м приви́жда.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Скалдин
ПЕТЕРБУРГ
                Евгению Павловичу Иванову

Что замедляет колесницы бег, –
Иль опускаешь ты бразды, возница?
На черноту ветвей ложится снег,
А призрачное небо не глядится.

Пространство все охлаждено, и мера
Уже не учит больше ничему,
И видится притихшему уму
За ними хитрая химера.




---------------
Руският поет и писател Алексей Дмитриевич Скалдин е роден на 15 октомври 1889 г. в с. Корихново, Новгородска губерния. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1909-1910 г.), изучава немски, френски, италиански, древногръцки и латински. Пише стихове от 9-годишен, първите му публикации са от 1909 г. Сътрудничи с поезия и изкуствоведческа публицистика на литературни издания и списания и алманаси на символистите като „Gaudeamus” (1909 г.), „Аполлон” и „Сатирикон” (1910 г.), „Отечество”, „Орлы над пропастью”, „Альманах Муз”, „Война в русской поэзии” (1910-1915 г.), „Художественные известия” (1918 г.) и др. Работил е като секретар към литературния отдел на Съюза на дейците на изкуството (1917 г.), завеждащ литературната секция на Саратовския отдел по изкуствата (1919 г.), завеждащ отдел в Педагогическия музей и в Губернската секция за охрана на паметниците на културата (1920 г.), преподавател в Педагогическия институт и във Висшата театрална работилница (1922 г.), в Държавния музеен фонд и в Института по история на изкуствата (1924 г.), библиотекар и редактор в „Госиздат” (1927 г.) и др. Член е на Всерусийския съюз на писателите (1929 г.). На няколко пъти е арестуван и осъждан с обвинения за антиреволюционна дейност (1922, 1933 и 1941 г.). Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1912 г.), на романа „Странствия и приключения Никодима старшего” (1917 г.), на книги за деца и сборници с научно-познавателен характер като „Чего было много” (1929 г.), „За рулем” (1930 г.), „Колдун и ученый” (1931 г.) и др. Умира на 28 август 1943 г. в лагера в Карлаг (по други данни: на 12 октомври 1941 г. или на18 юли 1943 г.). Голяма част от обширното му творчеството му е изгубена.