„О, СЕСТРЫ МИЛЫЕ, С ТОСКОЙ НЕУТОЛИМОЙ...”
Мария Михайловна Шкапская/ Андреевская (1891-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЕСТРИЦИ МИЛИЧКИ С ТЪГА НЕУТОЛИМА
Сестрици милички, с тъга неутолима,
с вечерни трепети и сутрешни сълзи,
така мъчителна, така неукротима
безмерна алчност в сведени очи пълзи;
не ви обвързва никой с невидими нишки
и дни пустинни тлеят мъртъв прах в лице.
С каква дълбока завист гледате, с въздишки
към изморена майка с рожбица в ръце!
Животът ви изтича, самота ви плаши.
О, беднички, след тъжния ви ден
през тъмни вечери в ръцете празни ваши
какво ли слънце да дадем?
Ударения
СЕСТРИЦИ МИЛИЧКИ С ТЪГА НЕУТОЛИМА
Сестри́ци ми́лички, с тъга́ неутоли́ма,
с вече́рни тре́пети и су́трешни сълзи́,
така́ мъчи́телна, така́ неукроти́ма
безме́рна а́лчност в све́дени очи́ пълзи́;
не ви́ обвъ́рзва ни́кой с невиди́ми ни́шки
и дни́ пусти́нни тле́ят мъ́ртъв пра́х в лице́.
С каква́ дълбо́ка за́вист гле́дате, с възди́шки
към изморе́на ма́йка с ро́жбица в ръце́!
Живо́тът ви изти́ча, самота́ ви пла́ши.
О, бе́днички, след тъ́жния ви де́н
през тъ́мни ве́чери в ръце́те пра́зни ва́ши
какво́ ли слъ́нце да даде́м?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Шкапская
О, СЕСТРЫ МИЛЫЕ, С ТОСКОЙ НЕУТОЛИМОЙ...
О, сестры милые, с тоской неутолимой,
В вечерних трепетах и в утренних слезах,
С такой мучительной, с такой неукротимой,
С несытой жадностью в опущенных глазах,
Ни с кем не вяжут вас невидимые нити,
И дни пустынные истлеют в мертвый прах.
С какою завистью вы, легкие, глядите
На мать усталую, с ребенком на руках.
Стекает быстро жизнь, без встречи, но в разлуке.
О, бедные, ну как помочь вам жить,
И темным вечером в пустые ваши руки
Какое солнце положить?
---------------
Руската поетеса и журналистка Мария Шкапска (Мария Михайловна Шкапская/ Андреевская) е родена на 3/15 октомври 1891 г. в гр. Санкт Петербург. Първите й публикации са от 1910 г. Учила е в Петербургския психоневрологичен институт, изкарала е едногодишен курс по китайски език в Париж, завършила е литературния факултет към университета в Тулуза (1915 г.). Член е на Петроградския съюз на поетите (1920 г.). От 1920 г. работи като очеркист към в. „Правда” и в. „Красная газета”. Авторка е на стихосбирките „Mater dolorosa” (1921 г.), „Час вечерний” (1922 г.), „Барабан Строгого Господина” (1922 г.), „Кровь-руда” (1922 г.), „Час вечерний” (1922 г.), „Ца-ца-ца” (1923 г.), „Явь” (1923 г.), „Земные ремёсла” (1925 г.), „Алёшины галоши” (1925 г.), на книгите с публицистика и документална проза „Сама по себе” (1930 г.), „Вода и ветер” (1931 г.), „Пятнадцать и один” (1931 г.), „Человек работает хорошо” (1938 г.), „Рассказы комсомольцев и о комсомольцах” (1938 г.), „За жизнь бойца” (1941 г.), „Это было на самом деле” (1942 г.), „Семья бойца” (1948 г.) и др. Умира на 7 септември 1952 г. в Москва.