Родината ми тихичко умира -
тя дави се в глобалното море.
В студените пространства на всемира
простенва с глас на уморен щурец.
Родината ми в трюма на Мамон е -
не вижда бряг и светлина на фар.
С цена на грош в игралните салони
разменят я в световния хазарт.
Родината ми тихичко залязва
с предчувствие за своя реквием.
А ние кротко хлебеца си пазим
в уюта на домашния ярем.
Родината ни тихо се прощава -
в руините на храма пали свещ.
Че вместо съзидание и слава,
вилнее в нея пак невежа гмеж.
Родината ми тихичко изчезва,
в покруса крее родната ни реч.
Потъваме в потопната си бездна.
А Ной живее някъде далеч...
10.10.2013 г.
Элегия
Моя Отчизна тихо умирает,
В глобальном мире задавили нас.
И в ледяном пространстве тихо стонет
Усталого сверчка чуть слышный глас.
Держава - жертва в той всемирной давке,
Не виден берег и потух маяк,
Страну разменят, будто мелочь в лавке,
В пылу игры, где мировой азарт.
Моя Отчизна тихо угасает,
Как будто ожидает реквием.
Мы бережно свой хлебец доедаем
В таком уютном, кухонном ярме.
И тихая в церквях моя держава,
У аналоя скорбно свечи жгет.
И вместо созидания и славы,
Чего-то ждет ее простой народ.
Моя Отчизна тихо исчезает.
Родная речь. О, как ей нелегко!
В потопе вод безвинно пропадает.
А Ной живет безбожно далеко...