„ПРОЛЕТАРИАТУ”
Иван Гурьевич Филипченко (1887-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПРОЛЕТАРИАТА
Препуска бурята в безумен бяг,
глава отметнала на горда шия,
в небето змейски кичур волно вие,
осуква пръстени, спирали с мрак.
Бушуват дъбове, върби се свиват,
скрибуцат покриви, кълни мъгла,
табун лети в степта, наежил гриви,
към призив див пръхтят конете диви,
тръбят тревога конските гърла.
Стихиен стон на облаците сиви,
над пътищата се издига прах –
спирали в танц лудешки се завъртат,
в лазура сух рубежи къртят
без цел и спомен за предел и праг.
И виждаш ти:
в плътта на синевата
с всевластен порив врязва се орел,
криле с размах чутовен гневно мята,
чертае кръг, разрязва вододел,
сред облак като ладия лети.
Крила в небето разпростря
и спря
сред бурята – вековен знак велик,
над полк явил се символ многолик
с безбройни маси в земния ни свят –
титан ти там си – пролетариат,
венчан за слава.
Лети твой двойник същ.
Към битка величава
като орел могъщ
от нокти който бъдно ще пролее,
тъй ти
прострял криле над правоти,
през бурята към своя връх се рееш.
Ударения
НА ПРОЛЕТАРИАТА
Препу́ска бу́рята в безу́мен бя́г,
глава́ отме́тнала на го́рда ши́я,
в небе́то зме́йски ки́чур во́лно ви́е,
осу́ква пръ́стени, спира́ли с мра́к.
Бушу́ват дъ́бове, върби́ се сви́ват,
скрибу́цат по́криви, кълни́ мъгла́,
табу́н лети́ в степта́, нае́жил гри́ви,
към при́зив ди́в пръхтя́т коне́те ди́ви,
тръбя́т трево́га ко́нските гърла́.
Стихи́ен сто́н на о́блаците си́ви,
над пъ́тиштата се изди́га пра́х –
спира́ли в та́нц луде́шки се завъ́ртат,
в лазура су́х рубе́жи къ́ртят
без це́л и спо́мен за преде́л и пра́г.
И ви́ждаш ти́:
в плътта́ на синева́та
с всевла́стен по́рив вря́зва се оре́л,
криле́ с разма́х чуто́вен гне́вно мя́та,
черта́е кръ́г, разря́зва вододе́л,
сред о́блак като ла́дия лети́.
Крила́ в небе́то разпростря́
и спря́
сред бу́рята – веко́вен зна́к вели́к,
над по́лк яви́л се си́мвол многоли́к
с безбро́йни ма́си в зе́мния ни свя́т –
тита́н ти та́м си – пролетариа́т,
венча́н за сла́ва.
Лети́ твой дво́йник съ́шт.
Към би́тка велича́ва
като́ оре́л могъ́шт
от но́кти ко́йто бъ́дно ште проле́е,
тъй ти́
простря́л криле́ над правоти́,
през бу́рята към сво́я връ́х се ре́еш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Филипченко
ПРОЛЕТАРИАТУ
Безумным бегом буря мчится вдаль,
Изгибом гордым запрокинув шею,
Вонзая в небо космы, точно змеи,
Витые кольца, серую спираль.
Бушуют дубы, в дуги гнутся ивы,
Срываются стропила кровель хат,
Табун летит по степи, вздыбив гривы,
Метая ржанье, дикие призывы,
Как труб тревогу, конских горл набат.
И облаков стихийные порывы,
И пыль, как облака, со всех дорог, –
Все в бешенстве, круженьи, пляске фурий,
По голубой сухой лазури
Бежит, не зная, где рубеж, порог.
И вижу я:
На синеву зенита
Властительно врывается орёл
В размахе крыл, разгневанно, открыто.
Круги чертя, разрезал, распорол
Средину туч, как лёгкая ладья.
Вдруг крылья в небе распластал
И стал
Недвижно в бурю, точно Знак векам,
Точно символ, явленный полкам
Мильонных масс, кем Шар Земной объят.
То образ Твой, титан-пролетариат
Венчанный славой.
То образ Твой, двойник.
Как он Ты величавый,
Как Ты орёл велик
В оружии когтистой оторочки,
Как Ты,
Простерший крылья правоты,
Средь бурь паришь на беспримерной точке.
1918 г.
---------------
Руският поет Иван Филипченко (Иван Гурьевич/ Григорьевич Филипченко) е роден през 1887 г. в с. Старохоперско, Саратовска губерния. Работил е от ранна възраст, учил е в Московския народен университет „А. Л. Шанявский”. Активно участва в революционното движение, член е на РСДРП от 1913 г. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Правда” през 1913 г., а в периода 1918-1928 г. е активен сътрудник на вестника. Членува в поетическото обединение „Кузница”. Автор е на стихосбирките „Эра славы” (1918 г.) и „Руки” (1923 г.). През 1936 г. след негова критика на политиката на Сталин е арестуван по скалъпено обвинение за участие в терористична организация, на 8 март 1937 г. е осъден на смърт, а на 9 март 1937 г. е разстрелян. През 1955 г. е реабилитиран.