„ЕРМАК”
Александр Александрович Навроцкий (1839-1914 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕРМАК
Той бе казак. До роден Дон израсна,
отгледаха го китни равнини;
свободен син в свърталище прекрасно,
закон и власт отхвърлил в буйни дни.
Вилнееше си, грабеше кервани,
бе ужас за търговците по мрак;
не бяха страшни царските охрани
за шайката на волния юнак.
Но му омръзна с корист да обслужва
разбойническия си хоровод –
прииска му се с честна, вярна служба
греха си да изкупи пред народ.
Дочу, че от уралските предели
зоват за помощ камски брегове,
където шепа доброволци смело
се бранят от нахлули врагове.
Със своята дружина там изтича
търговците да пази от крадци;
и до насита храбро се развлича
с юначните си волжски хубавци.
Но не можа с отбрана да добрува,
душата смела да се утеши;
разбра, че към Сибир царе царуват
и лесно може да ги съкруши.
Езичници безбожни – бяха много,
но волжският разбойник-богатир
начело на другари неубоги
се втурна към далечния Сибир.
Там сред гори и тундра пълноводна
громеше самозванци пак и пак.
Непобедима е душа свободна,
когато се сражава с робски враг.
За тях войната бе игра, забава,
врагът да ги отблъсне не посмя;
вървяха те с победоносна слава
навътре в непознатата земя.
Там никой на Ермак не опонира,
безброен бягащ враг го пак влече.
Кой лъв в пустинята с ръка ще спира?
Кой дръзко пътя му ще пресече?
Настигна царя, бягството прекърши,
нападна го, победата съзрял,
и в битка враговете си довърши,
с водите на Иртиш кръвта им слял.
При Грозни прати мисия, да кажат
как враг сломил е, царство разширил,
та предни волности да се замажат,
пред царството сега чело склонил.
Посланиците царят срещна ведро
и дар прие от донския казак,
за подчинението с милост щедра
забрави миналото на Ермак.
Той доброволците дари охотно
и царска шуба прати на водач
на своеволните бойци, когото
отдавна чака царският палач.
Но час настъпи... Час за зли провали,
за всеки някога ще дойде той!
Върху бойците, в сън дълбок заспали,
свирепа орда се нахвърли с вой.
Ермак не се бои от неудачи.
Воюва, както бият се орли;
загубил, той не се предава, скача
в реката от високите скали.
Потъва с войнските доспехи, вие
реката над праха му вечен зрак;
той даде ширно царство на Русия,
почита тя тоз подвиг на Ермак.
Ударения
ЕРМАК
Той бе каза́к. До ро́ден До́н изра́сна,
отгле́даха го ки́тни равнини́;
свобо́ден си́н в свърта́лиште прекра́сно,
зако́н и вла́ст отхвъ́рлил в бу́йни дни́.
Вилне́еше си, гра́беше керва́ни,
бе у́жас за търго́вците по мра́к;
не бя́ха стра́шни ца́рските охра́ни
за ша́йката на во́лния юна́к.
Но му омръ́зна с ко́рист да обслу́жва
разбо́йническия си хорово́д –
прии́ска му се с че́стна, вя́рна слу́жба
греха́ си да изку́пи пред наро́д.
Дочу́, че от ура́лските преде́ли
зова́т за по́мошт ка́мски брегове́,
къде́то ше́па доброво́лци сме́ло
се бра́нят от нахлу́ли врагове́.
Със сво́ята дружи́на та́м изти́ча
търго́вците да па́зи от крадци́;
и до наси́та хра́бро се развли́ча
с юна́чните си во́лжски хубавци́.
Но не можа́ с отбра́на да добру́ва,
душа́та сме́ла да се утеши́;
разбра́, че към Сиби́р царе́ цару́ват
и ле́сно мо́же да ги съкруши́.
Ези́чници безбо́жни – бя́ха мно́го,
но во́лжският разбо́йник-богати́р
наче́ло на друга́ри неубо́ги
се вту́рна към дале́чния Сиби́р.
Там сред гори́ и ту́ндра пълново́дна
громе́ше самозва́нци па́к и па́к.
Непобеди́ма е душа́ свобо́дна,
кога́то се сража́ва с ро́бски вра́г.
За тя́х война́та бе́ игра́, заба́ва,
врагъ́т да ги отблъ́сне не посмя́;
вървя́ха те́ с победоно́сна сла́ва
навъ́тре в непозна́тата земя́.
Там ни́кой на Ерма́к не опони́ра,
безбро́ен бя́гашт вра́г го па́к влече́.
Кой лъ́в в пусти́нята с ръка́ ште спи́ра?
Кой дръ́зко пъ́тя му ште пресече́?
Насти́гна ца́ря, бя́гството прекъ́рши,
напа́дна го, побе́дата съзря́л,
и в би́тка врагове́те си довъ́рши,
с води́те на Ирти́ш кръвта́ им сля́л.
При Гро́зни пра́ти ми́сия, да ка́жат
как вра́г сломи́л е, ца́рство разшири́л,
та пре́дни во́лности да се зама́жат,
пред ца́рството сега́ чело́ склони́л.
Посла́ниците ца́рят сре́штна ве́дро
и да́р прие́ от до́нския каза́к,
за подчине́нието с ми́лост ште́дра
забра́ви ми́налото на Ерма́к.
Той доброво́лците дари́ охо́тно
и ца́рска шу́ба пра́ти на вода́ч
на своево́лните бойци́, кого́то
отда́вна ча́ка ца́рският пала́ч.
Но ча́с настъ́пи... Ча́с за зли́ прова́ли,
за все́ки ня́кога ште до́йде то́й!
Върху́ бойци́те, в съ́н дълбо́к заспа́ли,
свире́па о́рда се нахвъ́рли с во́й.
Ерма́к не се́ бои́ от неуда́чи.
Вою́ва, ка́кто би́ят се орли́;
загу́бил, то́й не се́ преда́ва, ска́ча
в река́та от висо́ките скали́.
Потъ́ва с во́йнските доспе́хи, ви́е
река́та над праха́ му ве́чен зра́к;
той да́де ши́рно ца́рство на Руси́я,
почи́та тя́ тоз по́двиг на Ерма́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Навроцкий
ЕРМАК
Он был казак. Брега родного Дона
Его взрастили в зелени полей;
Как верный сын свободного притона,
Не признавал он ставленых властей.
Гулял свободно, грабил караваны
И ужас наводил он на купцов;
Не страшны были царские охраны
Отборной шайке вольных удальцов.
Но надоело для корысти чуждой
Свой хоровод разбойничий водить –
И захотелось честной, верной службой
Свои грехи былые искупить.
Прослышал он, что кличут клич с Урала,
Зовут на помощь с камских берегов,
Где храбрых горсть победно охраняла
Обширный край от натиска врагов.
И он пошел туда с своей ватагой,
Вступил на службу к воинам-купцам;
Там вдоволь было тешиться отвагой
И разгуляться волжским молодцам.
Но не могли потехи обороны
Его души отважной утолить;
Проведал он, что есть в Сибири троны,
Которых мощь возможно сокрушить.
Хоть много их, язычников безбожных, –
Разбойник волжский, чудо-богатырь,
Он, во главе товарищей надежных,
Низринулся в далекую Сибирь.
Среди лесов и тундры многоводной
Он смело шел, встречался с врагом.
Непобедим порыв души свободной,
Когда она сражается с рабом.
Для них война считалася забавой;
Противостать враги им не могли;
И шли они с победоносной славой
Всё дальше в глубь неведомой земли.
Там Ермаку никто не прекословит,
Числу врагов он не подводит счет.
Кто льва рукой в пустыне остановит?
Кто, дерзкий, путь ему пересечет?
Настиг царя на воинской ловитве,
Повел своих, отвагою дыша,
И доконал врагов в кровавой битве,
Смешав их кровь с водою Иртыша.
И снарядил он к Грозному посольство,
Чтоб рассказать, как справился с врагом,
Просил забыть былое своевольство
И царством бил державному челом.
И царь послов с приветом ясным встретил,
И принял дар донского казака,
На подчиненье милостью ответил,
Не вспомянул былое Ермака.
Он одарил отважных добровольцев
И шубу выслал с царского плеча
Тому, кто был, как вождь тех своевольцев,
Давно намечен жертвой палача.
Но час настал... Его из сотворенных
Не избежит никто и никогда!
На горсть бойцов, в сон крепкий погруженных,
Набросилась свирепая орда.
Для Ермака не страшны нападенья.
Он бил ее, как бьют врагов орлы;
Но, ослабев, в реке искал спасенья
И в волны прыгнул с каменной скалы.
Он утонул, подавленный убранством,
И прах его восприняла река;
Но подарил он Русь обширным царством,
И чтит она тот подвиг Ермака.
1885 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и издател Александър Навроцки (Александр Александрович Навроцкий) е роден на 1/13 март 1839 г. в Санкт Петербург. Завършил е Военно-юридическа академия в Петербург, работил е като прокурор, съдия и председател на военен окръжен съд, достига до чин генерал-лейтенант. Публикува поезия в списания като „Вестник Европы” (1869-1871 г.), сп. „Русский вестник” (1903-1904 г.), „Мирный труд” (1905-1907 г.), „Светоч” (1910 г.) и др. Автор е на романа „Семья Тарских” (1869 г.), на книгите със стихове, исторически драми и повести „Иезуиты в Литве” (1876 г.), „Картины минувшего” (1881 г.), „Волны жизни” (1894 г.), „Сказания минувшего” (1897 г.), „Под ударами судьбы” (1898 г.), „Каждому свое” (1899 г.), на исторически балади, драми в стихове, комедии и романи, събрани в книгите му „Крещение Литвы” (1874 г.), „Светочи Русской земли” (1896 г.), „Сказания минувшего. Русские былины и предания в стихах” (1896, 1899, 1902 г.), „Драматические произведения” (в 3 тома, 1900 г.), „По Волге. Волжские былины и сказки в стихах” (1903 г.), „Драматическое творчество” (в 3 тома, 1909-1913 г.), „Одноактные драмы” (1909 г.) и др. Издава сп. „Русская Речь” (1879-1882 г.). Член е на Военно-историческото общество (1891 г.), на Литературно-художественото общество (1900 г.) и на общественото обединение „Русское собрание” (1903 г.). Умира на 28 май/10 юни 1914 г. в Петербург.