Ти имаш път, на хората обречен,
на вярата, че раят някой ден
в душите ни ще бъде сътворен,
че правдата ще има своя храм
и птиците ще пеят химни там,
а дните ни ще бъдат изгрев вечен!
Ти имаш път, на бурите обречен,
на битките с виелиците зли,
на срещите с отровните стрели-
да няма вече глад и нищета,
сърцата да изпълва доброта,
на злото коренът да е отсечен!
Ти имаш път, на красота обречен,
на живото прераждащо изкуство,
на силното, на огненото чувство,
на песента, в небето що полита,
на мъдростта, в словата ясни скрита,
на смисъла в живота бързотечен!
Ти имаш път, на любовта обречен,
на истинската, святата любов,
която в този гневен свят суров
е дивното божествено начало
и дава на сърцето закопняло
най- верния закон- красив, човечен.
Ти имаш път, на бъдното обречен –
и труден, и горчив, но прав и ясен.
Един живот осмислен и прекрасен.
И нека той с мечти те награждава,
с любов крилата ти да направлява
към изгрева в простора син и вечен!