Така се прави истинска любов -
до изнемога, до припадък.
Докато всеки миг не плувне в пот
и тялото не стане рана.
Да гледат думите. Но отстрани.
Достатъчни са за начало.
Оттам насетне нека да трещи.
И да те блъска силно вляво.
На тялото ти всяка малка част
да бъде земетръсна зона.
Дъхът ти да изригва - пак, и пак,
отвътре насъбрал сто огъня.
Така се прави истинска любов -
да те запомнят и звездите.
Да те изписват с името Живот,
дори, когато не горите.