„МЕНЯ ЛЮБИЛА ТЫ...”
Алексей Фёдорович Мерзляков (1778-1830 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБИЧАШЕ МЕ ТИ
Обичаше ме ти – с теб радости блянувах
и всеки ден ме будеше възторгът нов;
изгубих те – и с щастието се сбогувах:
ах, мое щастие бе твоята любов!
Обичаше ме ти – сред ласки вдъхновено
прекрасната зора възпявах с нежен зов;
изгубих те – и ме напусна моят гений:
ах, слънчев гений мой бе твоята любов!
Обичаше ме ти – към доброти стремях се,
нещастните закрилях с доблестен покров;
изгубих те – духът ожесточено гасне:
ах, моя доброта бе твоята любов!
Ударения
ОБИЧАШЕ МЕ ТИ
Оби́чаше ме ти́ – с теб ра́дости бляну́вах
и все́ки де́н ме бу́деше възто́ргът но́в;
изгу́бих те – и с шта́стието се сбогу́вах:
ах, мо́е шта́стие бе тво́ята любо́в!
Оби́чаше ме ти́ – сред ла́ски вдъхнове́но
прекра́сната зора́ възпя́вах с не́жен зо́в;
изгу́бих те – и ме напу́сна мо́ят ге́ний:
ах, слъ́нчев ге́ний мо́й бе тво́ята любо́в!
Оби́чаше ме ти́ – към доброти́ стремя́х се,
нешта́стните закри́лях с до́блестен покро́в;
изгу́бих те – духъ́т ожесточе́но га́сне:
ах, мо́я доброта́ бе тво́ята любо́в!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Мерзляков
МЕНЯ ЛЮБИЛА ТЫ...
Меня любила ты – я жизнью веселился,
День каждый пробуждал меня к восторгам вновь;
Я потерял тебя – и с счастием простился:
Ах, счастием моим была твоя любовь!
Меня любила ты – средь милых вдохновений
Я пел прекрасную с зарею каждой вновь;
Я потерял тебя – и мой затмился гений:
Ах, гением моим была твоя любовь!
Меня любила ты – я добрым быть стремился,
Искал несчастного, чтоб дать ему покров;
Я потерял тебя – мой дух ожесточился:
Добротою моей была твоя любовь!..
1806 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Алексей Мерзляков (Алексей Фёдорович Мерзляков) е роден на 17/28 март 1778 г. в гр. Далматово, Казанска губерния. Първото си стихотворение публикува като ученик в сп. „Российский магазин” (1792 г.). Завършил е Московския университет (1795-1799 г.). Членува в новосъздаденото „Дружеское литературное общество” (1801 г.). От 1804 г. до смъртта си преподава в катедрата по руско красноречие и поезия в Московския университет, води постоянен публичен курс по словесност (от 1812 г.), професор (1817 г.), декан е на направление (1817-1818 г.), един от най-дейните членове на Обществото на любителите на руската словесност (1821-1828 г.), член е на Обществото по история и старинна култура, на казански и ярославски поетични общности, почетен член е на Вилненския университет. През 1815 г. издава сп. „Амфион”. Превежда творби на Шилер, Гьоте, Русо, Тиртей, Хорации и др. западноевропейски просветители и древни мислители. Автор е на трудове и книги с поезия, литературна критика и публицистика като „Россияда” (1915 г.), „Краткое начертание теории изящной словесности” (1822 г.), „Подражания и переводы из греческих и латинских стихотворцев” (1825 г.), „Песни и романсы” (1830 г.) и др. Умира на 26 юли/7 август 1830 г. в Москва.