Аз покрай големи път се тътря
В светлината на гаснешти ден.
Тежко ми е. Нозете изтръпват.
Приятелю, дали видиш мен?
Все по-тъмно вече над земята:
Отлетя последни лъч на ден…
Ето свят, къде живели бяхме.
Ангелчето, дали видиш мен?
Сутра денят на тъги и жали,
Сутра – памет на фатални ден…
Къде да са души ни се ряли,
Ангелчето, дали видиш мен?
Перевод с русского (Ф.И. Тютчев, «Накануне годовщины 4 августа 1864 года» / "...Вот бреду я вдоль большой дороги...")
Оригинал см.:
http://rupoem.ru/tyutchev/vot-bredu-ya.aspx
См. также переводы
на современный польский:
http://www.stihi.ru/2012/12/12/8955
на современный марийский:
http://www.stihi.ru/2013/10/20/7068