„ГРЕШНИК И МАГДАЛИНА”
Святитель Димитрий Ростовский (1651-1709 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРЕШНИК И МАГДАЛЕНА
Грешник:
Дай ми място, Магдалена,
грешен свят ме взе,
да измия с мойте сълзи
на Христос нозе.
Ти достатъчно поплака,
с плач избистри свойта мисъл,
ти очисти скверна плява,
с любовта си просветли се.
Аз нещастен досега съм
и прокажен с грях,
с оскърбления опасан,
в мръсен срам и страх...
До смъртта съм вече близко,
Нека Божи Син ме вземе –
до нозете Му пречисти
дай ми място, Магдалена!
Магдалена:
С милосърдие велико
Господ е богат:
всички Той обича, вика
всички в Своя свят.
Всички ще посрещне мило –
няма раят да е тесен –
любовта Му е обилна,
ширен е домът небесен!
По-добре да плачем двама
ни в нозе зове:
че наслада е голяма
плач за грехове.
Ударения
ГРЕШНИК И МАГДАЛЕНА
Гре́шник:
Да́й ми мя́сто, Магдале́на,
гре́шен свя́т ме взе́,
да изми́я с мо́йте съ́лзи
на Христо́с нозе́.
Ти́ доста́тъчно попла́ка,
с пла́ч изби́стри сво́йта ми́съл,
ти́ очи́сти скве́рна пля́ва,
с любовта́ си просветли́ се.
Аз́ нешта́стен досега́ съм
и прока́жен с гря́х,
с оскърбле́ния опа́сан,
в мръ́сен сра́м и стра́х...
До смъртта́ съм ве́че бли́зко,
Не́ка Бо́жи Си́н ме взе́ме –
до нозе́те Му пречи́сти
да́й ми мя́сто, Магдале́на!
Магдале́на:
С милосъ́рдие вели́ко
Го́спод е бога́т:
вси́чки То́й оби́ча, ви́ка
вси́чки в Сво́я свя́т.
Вси́чки ште посре́щне ми́ло –
ня́ма ра́ят да е те́сен –
любовта́ Му е оби́лна,
ши́рен е домъ́т небе́сен!
По́-добре́ да пла́чем два́ма
ни в нозе́ зове́:
че насла́да е голя́ма
пла́ч за грехове́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Димитрий Ростовский
ГРЕШНИК И МАГДАЛИНА
Грешник:
Дай мне место, Магдалина,
У Христовых ног,
Чтобы их омыть слезами
Бедный грешник мог.
Ты уж плакала довольно,
Ты уж плачем усладилась,
Ты очистилась от скверны,
Ты любовью просветилась.
Я ж, несчастный, и доселе
Прокажен грехом,
Опоясан поношеньем
И покрыт стыдом...
Близкий к смерти, прихожу я
К милосердью Божья Сына, –
Так у ног Его пречистых
Дай мне место, Магдалина!
Магдалина:
Милосердьем беспредельным
Наш Господь богат:
Всех Он любит, всех зовет Он,
Всех принять Он рад.
Пусть все люди соберутся, –
У Него не будет тесно, –
Так любовь Его обильна,
Дом велик Его небесный!
Станем плакать лучше вместе
При Его ногах:
Есть всегдашняя услада
В плаче о грехах.
---------------
Руският и украински църковен деятел, писател, поет, драматург и оратор митрополит Димитри Ростовски (Даниил Саввич Туптало/ святитель Димитрий Ростовский) е роден през декември 1651 г. в селището Макаров, Киевска област. Учил е в Киево-Братската школа, предшественик на Киево-Могилянската академия. Архимандрит (1697 г.), епископ на Руската православна църква (1701 г.), митрополит на Тоболската и Ростовската митрополия (1702 г.). Активен деятел в борбата срещу разкола в църквата и плодотворен писател, той е автор на пиесите „Успенская драма” (1699 г.) и „Рождественская драма” (1704 г.), на 4 книги с проповеди, драми, жития и стихове, известни с общото заглавие „Четьи-Минеи” (писани в периода 1684-1704 г.; първа книга – 1689 г., втора книга – 1690 г., трета книга – 1700 г., четвърта книга – 1705 г.), на статии и проповеди против разкола в църквата „Розыск о раскольнической Брынской вере” (1706-1709 г.), на много религиозни и светски съчинения като „Алфавит духовный”, „Духовное врачество против хульных помыслов”, „Утешение человеку в скорби, беде и гонении”, „Зерцало православного исповедания”, „Краткие богомысленные размышления” и др., събрани в поредицата „Сочинения святого Димитрия, митрополита Ростовского” (в 5 тома, 1839-1849 г.). Умира на 28 октомври 1709 г. в гр. Ростов. Канонизиран е за светец през 1757 г.