Алексей Хомяков России На Русия

Красимир Георгиев
„РОССИИ”
Алексей Степанович Хомяков (1804-1860 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА РУСИЯ

На бой свещен те призовава,
сам Господ те обикна там,
съдбовна сила той ти дава,
та воля зла да съкрушаваш
на сляпа, луда, дива сган.

Родино, вдигай се, политай!
Зове те Бог да браниш брат,
на гневен Дунав през вълните,
където ширят се земите,
егейските води шумят.

Помни: да си угоден Богу
е тежко в земния ни свят.
Той свойте роби съди строго,
а върху теб, уви, тъй много
ужасни грехове лежат!

Съда неправда черна бори,
в клеймо на робско иго впит;
ласкателства, лъжи безбожни
сред мързел мъртъв и позорен
и с мерзост всякаква обвит!

О, недостойна ти избранице
избрана! Бързо се измий
с води на кротко покаяние,
че гръм на двойно наказание
над твоята глава се вий!

С душа смирена се покланяй,
с глава в прахта се ти моли,
в молитви се раздай избрани
и в тлеещата съвест рани
с елей от сълзи изцели!

След туй стани, за чест и слава
хвърли се в кървавата сеч!
За братята си се сражавай,
дръж Божието знаме здраво
и удряй с меча – Божи меч!


Ударения
НА РУСИЯ

На бо́й свеште́н те призова́ва,
сам Го́спод те оби́кна та́м,
съдбо́вна си́ла то́й ти да́ва,
та во́ля зла́ да съкруша́ваш
на сля́па, лу́да, ди́ва сга́н.

Роди́но, вди́гай се, поли́тай!
Зове́ те Бо́г да бра́ниш бра́т,
на гне́вен Ду́нав през вълни́те,
къде́то ши́рят се земи́те,
еге́йските води́ шумя́т.

Помни́: да си уго́ден Бо́гу
е те́жко в зе́мния ни свя́т.
Той сво́йте ро́би съ́ди стро́го,
а върху те́б, уви́, тъй мно́го
ужа́сни грехове́ лежа́т!

Съда́ непра́вда че́рна бо́ри,
в клеймо́ на ро́бско и́го впи́т;
ласка́телства, лъжи́ безбо́жни
сред мъ́рзел мъ́ртъв и позо́рен
и с ме́рзост вся́каква обви́т!

О, недосто́йна ти́ избра́нице
избра́на! Бъ́рзо се изми́й
с води́ на кро́тко покая́ние,
че гръ́м на дво́йно наказа́ние
над тво́ята глава́ се ви́й!

С душа́ смире́на се покла́няй,
с глава́ в прахта́ се ти́ моли́,
в моли́тви се разда́й избра́ни
и в тле́ештата съ́вест р́ни
с еле́й от съ́лзи изцели́!

След ту́й стани́, за че́ст и сла́ва
хвърли́ се в къ́рвавата се́ч!
За бра́тята си се сража́вай,
дръж Бо́жието зна́ме здра́во
и у́дряй с ме́ча – Бо́жи ме́ч!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Хомяков
РОССИИ

Тебя призвал на брань святую,
Тебя господь наш полюбил,
Тебе дал силу роковую,
Да сокрушишь ты волю злую
Слепых, безумных, буйных сил.

Вставай, страна моя родная,
За братьев! Бог тебя зовет
Чрез волны гневного Дуная,
Туда, где, землю огибая,
Шумят струи Эгейских вод.

Но помни: быть орудьем бога
Земным созданьям тяжело.
Своих рабов он судит строго,
А на тебя, увы! как много
Грехов ужасных налегло!

В судах черна неправдой черной
И игом рабства клеймена;
Безбожной лести, лжи тлетворной,
И лени мертвой и позорной,
И всякой мерзости полна!

О, недостойная избранья,
Ты избрана! Скорей омой
Себя водою покаянья,
Да гром двойного наказанья
Не грянет над твоей главой!

С душой коленопреклоненной,
С главой, лежащею в пыли,
Молись молитвою смиренной
И раны совести растленной
Елеем плача исцели!

И встань потом, верна призванью,
И бросься в пыл кровавых сеч!
Борись за братьев крепкой бранью,
Держи стяг божий крепкой дланью,
Рази мечом – то божий меч!

               1853 г.




---------------
Руският поет, художник, публицист, философ, преводач и богослов Алексей Степанович Хомяков е роден на 1/13 май 1804 г. в Москва в дворянско семейство. Завършил е Московския университет, през 1821 г. става кандидат на математическите науки. Участва като доброволец в руско-турската война (1828-1829 г.), като получава медали за храброст. Първите му стихотворения са публикувани в алманах „Полярная звезда”; сътрудничи с поезия, публицистика и преводи на различни списания, занимава се с живопис, изучава немската класическа философия. Автор е на историческите драми „Ермак” (1825 г.) и „Дмитрий Самозванец” (1930 г.), на поредицата полемични статии „О старом и новом” (1838-1839 г.), на фундаменталното историко-философско съчинение „Записки по всемирной истории/ Семирамида” (писано от 1838 до 1860 г., останало недовършено), на философски трактати и поезия. Основоположник е на ранното славянофилство, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1856 г.). Умира на 23 септември/5 октомври 1860 г. в с. Спешнево-Ивановско, Рязанска губерния.