Димчо Дебелянов (Димчо Велев Дебелянов, 1887-1916 г.)
КОГАТО ВИШНИТЕ ЦЪФТЯХА
Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен.
Днес пак отидох, но крила си
над тях простряла бе смъртта
и не с прах вятърът ме поръси,
а с жълти сгърчени листа.
---
В переводе с болгарского языка Инессы Соколовой
КОГДА СТОЯЛИ ВИШНИ В ЦВЕТЕ
Когда стояли вишни в цвете,
от них шел дивный аромат,
пристроившись под ними, ветер
их цвет обрушил на меня.
Сегодня к ним пошел я снова,
на крыльях ветра смерть была,
обсыпал пылью он другою –
пожухлая была листва.