„КАК ПОЛК ВЕЛИКАНОВ, ПРИХОДЯТ СКАЛЫ...”
Алексей Кириллович Жуковский/ Е. Бернет (1810-1864 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СКАЛИ КАТО ПОЛК ВЕЛИКАНИ ВЪРВЯТ
Скали като полк великани вървят,
гори и селца сякаш в сън се редят;
път сив край реката лети и боботи.
Тук ново и чуждо, и диво вземи.
Защо ме доведе към тези земи,
о, път непознат ти, о, път мой самотен!
С надежди изпълнен, сън прежден искри,
как двата ти края небето прикри,
о, път неизвестен, о, път мой печален!
В сърцето нов взор ще смени ли далеч
за сбогом сълзи, изоставена реч,
о, път на раздяла, о, път мой прощален!
Ще тръгнем ли с песни към минал подслон,
ще видим ли скоро родителски дом,
о, път мой безкраен, о, път необятен!
Или ще ни водиш в съдбовния строй,
в страната без изход, към вечен покой,
о, път мой последен, о, път безвъзвратен?
Ударения
СКАЛИ КАТО ПОЛК ВЕЛИКАНИ ВЪРВЯТ
Скали́ като по́лк велика́ни вървя́т,
гори́ и селца́ ся́каш в съ́н се редя́т;
път си́в край река́та лети́ и бобо́ти.
Тук но́во и чу́ждо, и ди́во вземи́.
Зашто́ ме дове́де към те́зи земи́,
о, пъ́т непозна́т ти, о, пъ́т мой само́тен!
С наде́жди изпъ́лнен, сън пре́жден искри́,
как два́та ти кра́я небе́то прикри́,
о, пъ́т неизве́стен, о, пъ́т мой печа́лен!
В сърце́то нов взо́р ште смени́ ли дале́ч
за сбо́гом сълзи́, изоста́вена ре́ч,
о, пъ́т на раздя́ла, о, пъ́т мой прошта́лен!
Ште тръ́гнем ли с пе́сни към ми́нал подсло́н,
ште види́м ли ско́ро роди́телски до́м,
о, пъ́т мой безкра́ен, о, пъ́т необя́тен!
Или́ ште ни во́диш в съдбо́вния стро́й,
в страна́та без и́зход, към ве́чен поко́й,
о, пъ́т мой после́ден, о, пъ́т безвъзвра́тен?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Жуковский
КАК ПОЛК ВЕЛИКАНОВ, ПРИХОДЯТ СКАЛЫ...
Как полк великанов, проходят скалы,
Леса и селенья мелькают, как сны;
В пространство рекою бежит путь далекий.
Всё ново, и чуждо, и дико очам.
Зачем же привел меня к этим местам,
О путь незнакомый, о путь одинокий!
Надежд исполненье, минувшего сон,
Как два твои края, сокрыл небосклон,
О путь мой безвестный, о путь мой печальный!
Заменит ли сердцу шум радостных встреч
Покинутых слезы, оставленных речь,
О путь, мой разлучник, о путь мой прощальный!
И скоро ли с песней назад побредем,
И скоро ль увидим родительский дом,
О путь бесконечный, о путь необъятный!
Или ты ведешь нас тропой роковой
В страну без исхода, на вечный покой,
О путь мой последний, о путь безвозвратный?
1837 г.
---------------
Руският поет и писател Алексей Жуковски (Алексей Кириллович Жуковский), подписвал се под псевдонима Евстафий Бернет, е роден на 10/22 септември 1810 г. в гр. Пенза. Не завършил Саратовската гимназия, той постъпва в армията и се уволнява с чин ротмистър. Първите си стихотворения публикува в сп. „Современник” и сп. „Библиотека для чтения”, където излизат откъси от неговите поеми „Графиня Луиза Лавальер”, „Перля, дочь банкира Мосщеха”, „Вечный Жид” и „Чужая невеста”, печата в сп. „Литературные прибавления к Русскому инвалиду”, сп. „Искра”, сп. „Отечественные записки” и др. Автор е на стихосбирките „Граф Мец” (1837 г.), „Стихи” (1838 г.), „Елена” (1845 г.) и „Правда” (1859 г.), на повестите „Черный гость” (1850 г.), „Не судите по наружности” (1850 г.) и романа „На старый лад” (1859 г.). През 1845 г. издава алманах „Метеор”. Работи в Министерство на финансите (от 1837 г.), като достига до вице-директор на ведомството; действителен статски съветник (1861 г.). Умира на 8/20 декември 1864 г. в Петербург.