УЗНИК
Александр Сергеевич Пушкин
Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,
Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно;
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: "Давай улетим!
Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер... да я!.."
1822
ЗАТВОРНИК
превод: Красимир Тенев
Седя зад решетки във влажния мрак.
Израснал в неволи, орел – млад юнак,
мой тъжен другар е, с крилото привет
ми праща и вънка труп кървав кълве.
Откъсне, изплюе, към мене сe взре,
разбрал сякаш мислите мои добре,
приканя ме с поглед и с писък:” Хей, ти,
ела с мен и волно навън полети!
С теб птици свободни сме братко, ела! –
де белват върхари зад облак чела,
над морските краища в синкав нюанс,
де вятърът скита самотен… и аз!..."
2013г.