„ЭТЮД”
Мария Генриховна Визи/ Туркова (1904-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕТЮД
В океана
се надигна мъгла, запълзя под небето и блесна,
в далнини хоризонтът обрамчи корниза си кос.
Посребряха крайбрежните пясъчни ивици тесни,
пред прибоя се свиваше смръщен скалистият нос.
Пеликани
с ветровито крило като марсел на шхуна прелитат
над килватера в пяната, четири, плавно, без звук
и закачайки къдрави гребени, следват вълните,
като волно платно се понасят далече на юг.
А до камък
върху пясъка, гдето драскулки изрязват вълните
и богатства дълбинни небрежно оставя вода,
в розовееща сянка, протягайки болно лъчите,
там, изгубила блясък, умираше морска звезда.
Ударения
ЕТЮД
В океа́на
се нади́гна мъгла́, запълзя́ под небе́то и бле́сна,
в далнини́ хоризо́нтът обра́мчи корни́за си ко́с.
Посребря́ха крайбре́жните пя́съчни и́вици те́сни,
пред прибо́я се сви́ваше смръ́штен скали́стият но́с.
Пелика́ни
с ветрови́то крило́ като ма́рсел на шху́на прели́тат
над килва́тера в пя́ната, че́тири, пла́вно, без зву́к
и зака́чайки къ́драви гре́бени, сле́дват вълни́те,
като во́лно платно́ се пона́сят дале́че на ю́г.
А до ка́мък
върху пя́съка, где́то драску́лки изря́зват вълни́те
и бога́тства дълби́нни небре́жно оста́вя вода́,
в розове́ешта ся́нка, протя́гайки бо́лно лъчи́те,
та́м, изгу́била бля́сък, уми́раше мо́рска звезда́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Визи
ЭТЮД
С океана
надвигался туман, заволакивал небо, белесый,
лишь по дальнему краю блестел горизонта карниз.
Серебрились у взморья песчаные узкие косы,
и навстречу прибою насупленный горбился мыс.
Пеликаны,
поднимая крыло, точно острые топсели шхуны,
пролетали в кильватер, четыре, беззвучно, легко
и, почти задевая курчавые гребни бурунов,
как кочующий парус, умчались за мыс, далеко.
А у камня,
на песке, где волна вырезает узоры по краю,
где богатства глубин оставляет небрежно вода,
розовея во мгле и бессильно лучи простирая,
потерявшая блеск, умирала морская звезда.
---------------
Руската поетеса и преводачка Мария Визи (Мария Генриховна Визи/ Туркова) е родена на 17 януари 1904 г. в Ню Йорк. Баща й е американец, а майка й е рускиня. До 1918 г. живее с родителите си в Русия, където баща й е дипломат в американското посолство в Санкт Петербург, след това до края на 30-те години на ХХ в. семейството й живее и работи в Китай. Пише стихове от 10-годишна, първите й публикации са от 1921 г. в сп. „Рубеж” в Харбин. От 1924 до 1926 г. поетесата завършва колеж в гр. Клермонт в САЩ. Печата поезия в руски и чуждестранни издания на три континента, сътрудничи на вестника на баща си „Russian Daily News”/„Harbin Daily News”, член е на литературните кръгове „Scribblers” и „Молодая Чураевка”, публикува в издания и антологии от Харбин, Париж, Сан Франциско, Торонто и др. като „Manuscript”, „Дело”, „День русского ребенка”, „Харбинские коммерческие училища”, „Русская жизнь”, „Возрождение”, „Современник”, „Перекрестки”, „Содружество” и др. Знае перфектно няколко езика, превежда от и на английски, руски, френски. След 1940 г. живее в САЩ, работи като преводач, застрахователен агент и учен-изследовател в Калифорнийския университет. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1929 г.), „Стихотворения II” (1936 г.) и „Голубая трава” (1973 г.). Подготвя антология на емигрантската поезия, но за съжаление не успява да я завърши. Умира на 18 ноември 1994 г. в Сан Франциско.