„СМОТР”
Леонид Иоакимович Каннегисер (1896-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБЗОР
На слънцето с щикове бляска
пехота. На войнския фон
пред полкове с донски казаци –
Керенски на белия кон.
Повдигнал клепачи уморни,
готов е за реч. Тишина.
О, глас! Ний вовек ще го помним:
Русия. Свободни. Война.
В сърцата ни – огън железен,
духът ни – дъб клонест блести,
а песен-орел – Марсилеза,
с тръбите сребристи лети.
На бой с бесовете победен!
През здрачната крепостна твърд
със завист архангели гледат
към нашата весела смърт.
И щом дойде болката славна,
о, майко, по войнския път
в полето сред битка щом падна
и легна с простреляна гръд –
пред райските порти щом пия
предсмъртен и радостен стон,
ще помня: „Свободни! Русия!” –
Керенски на белия кон.
Ударения
ОБЗОР
На слъ́нцето с шти́кове бля́ска
пехо́та. На во́йнския фо́н
пред по́лкове с до́нски каза́ци –
Кере́нски на бе́лия ко́н.
Повди́гнал клепа́чи умо́рни,
гото́в е за ре́ч. Тишина́.
О, гла́с! Ний вове́к ште го по́мним:
Руси́я. Свобо́дни. Война́.
В сърца́та ни – о́гън желе́зен,
духъ́т ни – дъб кло́нест блести́,
а пе́сен-оре́л – Марсиле́за,
с тръби́те сребри́сти лети́.
На бо́й с бесове́те побе́ден!
През здра́чната кре́постна твъ́рд
със за́вист арха́нгели гле́дат
към на́шата ве́села смъ́рт.
И што́м до́йде бо́лката сла́вна,
о, ма́йко, по во́йнския пъ́т
в поле́то сред би́тка штом па́дна
и ле́гна с простре́ляна гръ́д –
пред ра́йските по́рти штом пи́я
предсмъ́ртен и ра́достен сто́н,
ште по́мня: „Свобо́дни! Руси́я!” –
Кере́нски на бе́лия ко́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Каннегисер
СМОТР
На солнце, сверкая штыками –
Пехота. За ней, в глубине, –
Донцы-казаки. Пред полками –
Керенский на белом коне.
Он поднял усталые веки,
Он речь говорит. Тишина.
О, голос! Запомнить навеки:
Россия. Свобода. Война.
Сердца из огня и железа,
А дух – зеленеющий дуб,
И песня-орёл, Марсельеза,
Летит из серебряных труб.
На битву! – и бесы отпрянут,
И сквозь потемневшую твердь
Архангелы с завистью глянут
На нашу весёлую смерть.
И если, шатаясь от боли,
К тебе припаду я, о, мать,
И буду в покинутом поле
С простреленной грудью лежать –
Тогда у блаженного входа
В предсмертном и радостном сне,
Я вспомню – Россия, Свобода,
Керенский на белом коне.
1917 г.
---------------
Руският поет Леонид Канегисер (Леонид Иоакимович Каннегисер) е роден през март 1896 г. в Петербург. Завършва частна гимназия и става студент в Петроградския политехнически институт. Пише стихове от детските си години, но творческата му биография е кратка, има само няколко публикувани стихотворения в сп. „Северные записки” и сп. „Русская мысль”, приживе няма издадена книга. Движи се в поетическия кръг на акмеистите, член е на литературната група „Бродячая собака”. Подкрепя т.нар. бяло антиболшевистко политическо движение, член е на Партията на народните социалисти. Като участник в Октомврийското въоръжено въстание, на 30 август 1918 г. убива председателя на петроградския ЧК Мойсей Урицкий. Заловен и осъден по бързата процедура, на 2 септември 1918 г. той е разстрелян в Петроград. Голяма част от литературното му наследство се съхранява в секретния фонд на Централния държавен архив в Москва.