„НЕ ОТЧАИВАЙСЯ НИКОГДА...”
Мария Сергеевна Петровых (1908-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ НИКОГА
Никога не се отчайвай ти,
даже в лапите на страшна болест,
пред лика на преброени дни.
Спри да се оплакваш, отметни
безполезната и скучна горест,
че напразно времето лети.
Ти си жива. Почвай отначало.
Не е късно: ти си жива, пий.
Много пъти те изобличавах,
с ключове да звънкаш продължавай,
скритите вълшебства пак открий.
Ударения
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ НИКОГА
Ни́кога не се́ отча́йвай ти́,
да́же в ла́пите на стра́шна бо́лест,
пред лика́ на преброе́ни дни́.
Спри́ да се опла́кваш, отметни́
безполе́зната и ску́чна го́рест,
че напра́зно вре́мето лети́.
Ти си жи́ва. По́чвай отнача́ло.
Не́ е къ́сно: ти си жи́ва, пи́й.
Мно́го пъ́ти те изоблича́вах,
с клю́чове да звъ́нкаш продължа́вай,
скри́тите вълше́бства па́к откри́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Петровых
НЕ ОТЧАИВАЙСЯ НИКОГДА...
Не отчаивайся никогда,
Даже в лапах роковой болезни,
Даже пред лицом сочтенных дней.
Ничего на свете нет скучней,
И бессмысленней, и бесполезней,
Чем стенать, что зря прошли года.
Ты еще жива. Начни с начала.
Нет, не поздно: ты еще жива.
Я не раз тебя изобличала,
И опять ключами ты бренчала
У дверей в тайницу волшебства.
1964 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Мария Петрових (Мария Сергеевна Петровых) е родена на 13/26 март 1908 г. в Норски посад, Ярославска губерния. Първото си стихотворение съчинява на 6-годишна възраст, а на 8-годишна възраст издава няколко броя от своето ръчно написано и илюстрирано списание „Весенняя звёздочка”. През 1923 г. става член на ярославския отдел на Съюза на поетите. Посещава Висшите държавни литературни курсове в Москва (1925 г.), завършва литературния факултет при Московския държавен университет (1930 г.). От 1934 г. до края на живота си работи като литературен сътрудник и преводач в няколко московски издателства. През 1942 г. подготвя поетична книга, която обаче се отхвърля от издателите. През следващите години рядко публикува своя поезия в литературния печат, въпреки че известни поети като Пастернак, Тарковски, Ахматова и др. ценят високо творчеството й. Автор е на единствената стихосбирка „Дальнее дерево” (1968 г.). Активно превежда поезия от арменски, български, грузински, сръбски, словенски, хърватски, чешки, полски, литовски и др. езици. Умира на 1 юни 1979 г. в Москва.