Николай Лилиев (Николай Михайлов Попиванов)
В ГЛУХОТО ПОЛЕ
В глухото поле
мир и тишина,
в глухото поле
бялата луна.
Надалек градът
рони сетен звън,
надалек градът
тъне в летен сън.
В модрата гора
нечий нежен зов,
в модрата гора
младост и любов.
Аз живея пак
своя спомен скъп,
аз живея пак
миналата скръб.
W NIEZMIERZONYM POLU
Niezmierzone pole
Cicho sobie sni,
W niezmierzonym polu
Ksiezyc bialy lsni.
Tam w oddali miasto
Gwarem zegna dzien,
Tam w oddali miasto
Juz zapada w sen.
Z ciemnej glebi lasu
Czule wola ktos,
Glos milosci dawnej-
Mej mlodosci glos.
W sercu stale nosze
Wspomnien wielki skarb,
Sercu nie przeszkadza
Dawnych cierpien garb.