„АТАМАН ГОЛОД”
Владимир Соломонович Познер (1905-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АТАМАН ГЛАД
Току-що радиото предаде:
„В России хлеба нет!”;
в Москва и в Петроград е
издаден нов декрет:
„Вчера в пет вечерта на гражданина Ива́нов
е даден последният житен фунт...”
По-страшен от генералски, по-страшен от атаманов
на Поволжието се вдига нов бунт.
Отменени са всички декрети,
с брилянти и със злато стадата да се запасят.
Руската република е във война проклета
с атамана Глад.
Свири́, тръба, би́й, барабан, без умора!
Оръдия, стреляйте в крепостта!
Обявена е мобилизация на всички хора
от раждането им до смъртта.
Вижте, зори са се извили гордо
с кърваво знаме над нашия град –
туй са движещите се орди
на атаман Глад.
Чуйте, на Урал, чуйте, на Волга
гръдта на земята с чукове ломят –
тъй преминават и кряскат до болката
ордите на атаман Глад.
Близко са на атамана ордите!
Крийте се в мазетата от идващия враг!
Чуйте, първите полкове
вече тропат на нашия праг.
Ударения
АТАМАН ГЛАД
Току́-што́ ра́диото преда́де:
„В Росси́и хле́ба не́т!”;
в Москва́ и в Петрогра́д е
изда́ден но́в декре́т:
„Вче́ра в пе́т вечерта́ на гра́жданина Ива́нов
е да́ден после́дният жи́тен фу́нт...”
По-стра́шен от генера́лски, по-стра́шен от атама́нов
на Пово́лжието се вди́га но́в бу́нт.
Отмене́ни са вси́чки декре́ти,
с бриля́нти и със зла́то стада́та да се запася́т.
Ру́ската репу́блика е във война́ прокле́та
с атама́на Гла́д.
Свири́, тръба́, би́й, бараба́н, без умо́ра!
Оръ́дия, стре́ляйте в крепостта́!
Обяве́на е мобилиза́ция на вси́чки хо́ра
от ра́ждането им до смъртта́.
Ви́жте, зори́ са се изви́ли го́рдо
с къ́рваво зна́ме над на́шия гра́д –
туй са дви́жештите се о́рди
на атама́н Гла́д.
Чу́йте, на Ура́л, чу́йте, на Во́лга
гръдта́ на земя́та с чу́кове ломя́т –
тъ́й премина́ват и кря́скат до бо́лката
о́рдите на атама́н Гла́д.
Бли́зко са на атама́на о́рдите!
Кри́йте се в мазе́тата от и́дваштия вра́г!
Чу́йте, пъ́рвите по́лкове
ве́че тро́пат на на́шия пра́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Познер
АТАМАН ГОЛОД
Мне только-что сообщили по радио:
В России хлеба нет,
В Москве и в Петрограде
Издан новый декрет:
„Вчера в пять вечера гражданину Иванову
Выдан хлеба последний фунт,
Страшнее генералова, страшнее атаманова
На Поволжье поднят новый бунт.
Все декреты отменены:
Запасайтесь брильянтами, запасайтесь золотом.
Российская республика в состоянии войны
С атаманом Голодом.
Труба рожок, барабан бей!
Пушки цельтесь по тверди!
Объявлена мобилизация всех людей
Со дня рожденья до смерти.
Видите, зори взвились гордо
Кровавым стягом выше города:
Это движутся орды
Атамана Голода.
Слышите, на Волге, слышите, на Урале,
В грудь земли ударяют молотом:
Так проходили и орали
Орды атамана Голода.
Орды атамана уже близки!
Прячьтесь в подвалы, запирайте ворота!
Слышите, первые полки
Уже топают у поворота.
1921 г.
---------------
Руският и френски поет, публицист, литературен критик и преводач Владимир Соломонович Познер е роден на 5/18 януари 1905 г. в Париж. След 1911 г. семейството му живее в Петербург и в Литва. Пише стихове и публикува от младежките си години, членува в литературната група „Серапионовы братья”, сътрудничи на издателство „Всемирная литература” (1919 г.), публикува поезия и есеистика във в. „Вольная Литва” и сп. „Зеркало” (1921 г.). След 1921 г. живее в Германия, Франция и САЩ. Завършва парижкия университет Сорбоната (1924 г.). Публикува поезия във вестници, списания и алманаси като „Голос России”, „Современные записки”, „Эпопея”, „Цех поэтов”, „Воля России” и „Звено”, пише статии за руската литература, превежда руски поети на френски език. Автор е на стихосбирката „Стихи на случай” (1928 г.) и на книги с романи, литературна критика и мемоаристика като „Litterature russe” (1929 г.), „До свидания, Париж” (1965 г.) и др. Умира на 19 февруари 1992 г. в Париж.