Законът на творчеството
автор: Вера Половинко
превод: Красимир Тенев
Расне стихът в нас, подобно на бебе…
В мъки се ражда, звънлив е гласът му.
Грижи, утеха, храна са потребни,
обич и бдения в нощи безсънни.
С гордост даряваш създанието с име.
Мъдро ще бъде ли, кротко, добричко.
Не забелязваш дефекти че има.
И като детско сърце го обичаш.
Щом то пораства, ти ставаш по-строга:
Трудиш се, учиш, за теб е най-скъпо.
Сбира ти мислите, твойте тревоги,
Съд твой е, твое творение тръпно.
И пред света си показваш отрока.
Хорският съд ще даде своя отговор.
Присмех ли груб или думи жестоки?
Много са трудни тез мигове, много.
Ако читателят не коментира –
болка сърцето вълнува, присвива.
Искаш да кажеш – то мъдро разбира –
дух и сърце на вълни са щастливи.
Пак ще са дълги безсънните нощи…
Раждат се мощни, с крила редовете.
Те ще растат, а поетът – тревожен,
мисли: къде, от кого ще са четени?
В книги ли прах ще събират в забава?
Или… ще са като птици в небето!
Всичко във времето скрито остава.
Чакай, създавай! – Закон на поета!
= = = = = = = = = = = = =
Закон творчества
Вера Половинко
Стих в нас растёт, словно в лоне ребёнок…
В муках рождается, голосом звонок!
Носишь, бессонная, ночи не спишь,
Тешишь, лелеешь, любуясь, хранишь…
С гордостью имя созданью даёшь.
Будет ли крепок и мудр, и хорош?
Он – как желанное сердцу дитя,
Не замечаешь изъянов, любя.
Но, чем взрослее, становишься строже:
Трудишься, учишь, тебе всех дороже.
Мыслей твоих и забот воплощенье,
Суть есть – тебя и твоё есть – творенье!
Вырос - выводишь подростка ты в свет,
На суд людской. Что получишь в ответ?
Громкий ли хохот, слова осужденья?
Очень мучительны эти мгновенья.
Если читатель в ответ промолчит –
Сердце – волнуется, сердце – болит.
Мудро поймёт, что хотела промолвить, -
Сердце, душа – на счастливейших волнах!
Снова бессонницей ночи богаты…
Строки рождаются мощны, крылаты!
Им – подрастать, а поэту – тревоги:
Кто их прочтёт? Им какие дороги?
Будут ли в книгах забытых пылится,
Или – подхватят… и в небо, как птицы!
Всё это скрыто в надежде времён.
Жди, созидай! Вот поэтов закон.