„ОТЕЧЕСТВО НАШЕ СТРАДАЕТ...”
Павел Александрович Катенин (1792-1853 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РОДИНАТА СТРАДА
Родината страда в омрази,
под иго злодейско седим!
Щом нас деспотизъм ни гази,
и трон, и царе ще сразим.
Ела, Свобода! Царствай ти над народа!
На смърт по-добре, вместо роби –
заклева се всеки от нас...
* До нас е достигнала само част от стихотворението „Отечество наше страдает”, което е модификация на френския революционен химн „Chant de Libertе;”.
Павел Катенин
ОТЕЧЕСТВО НАШЕ СТРАДАЕТ...
Отечество наше страдает
Под игом твоим, о злодей!
Коль нас деспотизм угнетает,
То свергнем мы трон и царей.
Свобода! Свобода!
Ты царствуй над нами!
Ах! лучше смерть, чем жить рабами, –
Вот клятва каждого из нас...
Между 1817 и 1820 г.
---------------
Руският поeт, драматург, литературен критик, преводач и мемоарист Павел Александрович Катенин е роден на 11/22 декември 1792 г. в село Шаьово, Костромска губерния. Получава добро домашно образование, като от младежките си години научава няколко западноевропейски езика и латински. Работи като служител в Министерството на просветата, като театрален педагог и като военен. Участник е в Отечествената война от 1812 г., сражава се при Бородино. Пише поезия от 1809 г. първите му публикации са от 1810 г. в сп. „Цветник”. Превежда класически поети и драматурзи като Расин, Омир, Корней, Данте и др. Член е на декабристките „Союз спасения” и „Союз добра и правды” (1816 г.), участва в ръководството на декабристката тайна организация „Военное общество” (1816-1820 г.). През 1820 г. е уволнен по политически причини, а през 1822 г. е изгонен от Петербург. Автор е на трагедията „Андромаха” (1827 г.), на стихосбирките „Сочинения и переводы в стихах Павла Катенина, с приобщением нескольких стихотворений князя Николая Голицына” (1832 г.) и „Княжна Милуша” (1834 г.), на публицистичния сборник „Размышления и разборы” (1830 г.) и др.; монументалната му поетична кантата „Сафо” остава недовършена. Привърженик е на реализма в изкуството. Член е на Руската академия на науките (1833 г.). След 1833 г. служи в Кавказ, през 1838 г. се уволнява с чин генерал-майор. Умира на 23 май/4 юни 1853 г. във фамилното си имение.